Помпей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Откриване на града и последни проучвания: вътр препр |
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
||
Ред 19:
|Застрашен =
}}
'''
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
Помпей е разположен в [[Италия|италианския]] регион [[Кампания]], в подножието на [[вулкан]]а [[Везувий]]. В Античността Помпей е типично малко градче. Градът става част от Римската държава през [[1 век пр.н.е.]]. Когато Везувий изригва през [[79]] г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през [[XVIII век]] Помпей става световноизвестен като най-добре съхраненият [[античност|античен]] град. Музеят има около 2,5 милиона посетители годишно<ref>[http://www.touringclub.it/Pdf/dossier/Musei2008.pdf Touring Club Italiano]</ref>.
Ред 39:
=== Римският Помпей ===
През [[война|войните]] през [[2 век пр.н.е.|I-II век пр. Хр.]] Помпей неизменно е на страната на противниците на [[римляни]]те. [[Луций Корнелий Сула|Сула]] обсажда града през [[89 пр.н.е.|89 г. пр. Хр.]], като следи от тази обсада могат да се намерят и днес. Едва през [[80 пр.н.е.|80 г. пр. Хр.]] Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва ''Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum''. Има данни, че около
През [[59]] г. според историка [[Тацит]]<ref>Publius Cornelius Tacitus ''Ann.'' 14,17</ref> се стига до кървави сблъсъци в събиращия 20 000 зрители градски [[амфитеатър]], по време на [[гладиатор]]ски борби. Затова император [[Нерон]] забранява за десет години провеждането на игри в Помпей.
Ред 45:
През [[62]] г. силно земетресение разтърсва региона на Везувий и причинява значителни щети в Помпей, който никога след това не успява да се съвземе напълно. Епицентърът на заметресението е Помпей, съдейки по степента на разрушенията. [[Сенека]] посвещава своята VI книга на „[[Естествени въпроси]]“ на земетресенията, опитвайки се да успокои населението, тъй като град Помпей представлява олицетворение на отчаяние и разруха.<ref name="етиен.13"/> Започва усилена работа по възстановяването на града, която е прекъсната в 79 година.<ref>Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 14 – 19.</ref>
Градът се споменава в античните източници като ''urbs''<ref>[[Сенека]], ''Naturales Quaestiones'' 6, 11.</ref>, ''oppidum''<ref>[[Тацит]], ''Анали на Тацид'' 15, 22, 2.</ref> или ''municipium''<ref>[[Плиний Стари]], ''[[Естествена история]]'' 2,137. 3,62</ref> и по времето на изригването на Везувий населението му наброява между
=== Изригването на Везувий ===
Ред 69:
=== Джузепе Фиорели и началото на научните изследвания ===
[[
С назначаването на [[Джузепе Фиорели]] за ръководител на разкопките през [[1863]] г. започва нова ера в изследването на града<ref name="Connoly-Discovery">{{cite book|last=Connolly|first=Peter|title=Pompeii |publisher=Oxford University Press|date=1990|pages=12 – 14|chapter=Discovery and Excavation|isbn=0199171580|url=http://books.google.ro/books?id=dAdHup5QHxgC&printsec=frontcover&dq=pompeii&lr=&as_brr=3|language=angol}}</ref><ref name="BerryFiorelli">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=52 – 56|chapter=The Unification of Italy and the Impact of Giuseppe Fiorelli|language=angol}}</ref><ref name="GuzzoFiorelli">{{cite book|last=Guzzo|first=Giovanni Pietro|title=Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City|editor=Panetta|pages=36 – 40|chapter=Between the 19 and 20th Centuries|language=angol}}</ref>. Следващите 12 години под неговото ръководство рязко се отличават от дотогавашните. През втората половина на [[19 век|ХIХ век]] в начините и техниката на археологическите разкопки има огромен напредък. Работата се поставя на все по-научни основи и непрекъснато се подобрява. Така например се въвежда правенето на гипсови отливки, извършват се частични реставрационни дейности. Къщите се разкопават от горе надолу, а не отстрани както дотогава. Това води до ясни научни резултати и възпрепятства разрушаването на стените, както често се е случвало при старите методи заради налягането върху тях от другата, неразчистена част. Полагат се грижи за осигуряването и опазването на вече разчистените части на града, които дотогава са изоставени. Реставрацията се извършва основно под ръководството на наследника на Фиорели – Микеле Руджеро<ref name="BerryFiorelli" />. Фиорели въвежда също така научни методи на воденето на документацията на разкопките. Той разделя града (това деление е валидно и до днес) на 9 района и жилищни квартали (''insulae'') и номерира входовете на сградите. Наследниците на Фиорели разчистват и последните неразкопани участъци на запад от ''Via Stabiana''. С това цялата западна част на града е археологически проучена.
Ред 113:
== Развитие на града и инфраструктура ==
=== Улици, градски порти и стени ===
[[
Развитието на града не е добре изяснено и до днес, тъй като разкопките са ограничени най-вече до археологическия пласт от 79 г. По-дълбоки сондажи са направени едва на няколко места.
Ред 122:
Помпей бил пресичан от пет големи улици. В посока запад-изток (наречена ''decumanus'') е ориентирана най-северната улица, чийто западен край (започващ близо до градската стена) е известен като ''Via della Fortuna'', а източния – ''Via di Nola'', свършваща при ''Ноланска порта''. Паралелно с тази улица, на юг от ''Пристанищната порта'' е късата ''Via Marina'', преминаваща зад Форума като ''Via dell'Abbondanza'' през почти целия град и достигаща до ''Портата Сарно''. В посока север-юг е ориентирана улица ''Via del Foro'' в източната част на града, която след като пресече ''Via della Fortuna'' се нарича вече ''Via di Mercurio''. След като премине през Форума, улицата става ''Strada delle Scuole'' и свършва в една малка уличка, минаваща паралелно на градската стена. Средната улица, насочена в посока север-юг, е ''Via Stabiana''. Тя е единствената, която пресича абсолютно направо града от една порта (''Порта Везувий'' на север) до друга (''Стабианска порта'' на юг). Третата и най-западната от трите улици е идващата от портата ''Noceran'' улица ''Via di Porta Nocera''. От нея е разчистена предимно южната част до ''Via dell'Abbondanza''. Сигурно е обаче, че на север не стига до градска порта. Единствената порта, която не е свързана с голяма улица е ''Херкуланската порта'', разположена в северозападния ъгъл<ref name="BerryBirth" />.
[[
Въпреки планировката на по-големите градски части, има места, на които разположението на улиците се отклонява от основната ос на ориентация (север-юг – ''Via Stabiana'') – предимно към северозапад и югоизток. На северозапад посоките на улиците се ориентират към ''Via di Mercurio'', а на югоизток – към портата ''Noceran''<ref name="BerryBirth" />. В непосредствена близост до стария град също има улици, ориентирани към центъра и отклоняващи се от основната ос.
Ред 129:
Бързият растеж на града още през шестото столетие пр.н.е., обяснява решението да бъде построена още една отбранителна градска стена. Не е ясно, дали стената е построена заради реална заплаха от близкото населено място. Последните разкопки в района на стария град сочат, че най-вероятно още в най-ранната фаза на населване е имало градска стена около града. Това би обяснило чупката на север, която ''Via dell'Abbondanza'' прави – вероятно тук е имало градска порта, към която е водела улицата. Разкопките показват, че стена около стария град е била изградена през V век пр. Хр.<ref name="BerryBirth" />
Въпреки, че има малко открити археологически следи от пред-римско време, те все пак разказват за периода, в който самнитите са владеели Помпей (V-IV век пр. Хр.). Когато римляните разпростират влиянието си над областта Кампания, жителите на Помпей решават да изградят трета отбранителна стена. Тя била построена от [[варовик]]ови плочи, които на най-опасните места (например в северната част на града) са подсилени със земен насип. Към това време се датира и изграждането на портите ''Сарно'' и ''Ночеранска''. Изглежда, че по това време градът придобива в общи линии вида, в който го сварва изригването на Везувий. Градската стена е укрепвана още два пъти: първо при заплахата от нашествие на Ханибал и втори път, заради сблъсъците с Рим. Последното доизграждане на градската стена се състояло в издигането на 12 кули на югоизточната, източната и северната
[[
Прави впечатление, че първоначално в града е нямало глухи улици. Едва по-късно, по римско време, само няколко по-рано цели улици са задънени от постройки. Същевременно те са на места, на които има успоредни улици и по този начин без проблеми е можело да се стигне от всяка точка на града до градската защитна стена, което е от значение за отбраната на Помпей.
Ред 141:
=== Водоснабдяване ===
[[
Преди столетия водоснабдяването на жителите на Помпей е било един от най-сериозните проблеми. Открити водоизточници са били само Сарно или изворите по Везувий. За да има вода в града са съществували само две алтернативи – или да се поставят цистерни или (заради разположението на града върху плато) да се копаят много дълбоки кладенци. Изкопаните кладенци са истинско техническо постижение за времето си. На едно от най-високите места в града – ''Херкулановата порта'' кладенецът е дълбок 35 m. Множество кладенци са разпръснати из целия град – най-често по централните улични кръстовища. Кладенци е имало обаче и в дворовете, а на някои места – и в самите къщи<ref name="BerryWater">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=240 – 241|chapter=Pompeii's Water Supply|language=angol}}</ref>. След изграждането на [[акведукт]]и, кладенците били изоставени, а на някои места – използвани като отпадъчни ями и с времето били запълнени. Смята се, че повечето сгради преди да бъде изграден акведукта са имали собствени цистерни. Приема се обаче, че водата от цистерните е била използвана най-вече за битови нужди – пране, поливане на градините или водопой на животните. Досега не са правени подробни изследвания на цистерните, тъй като повечето са много нестабилни и съществува значителен риск за археолозите. При разкопките на ''Insula Arriana Polliana'' е открита огромна цистерна, заемаща площ от 30 m.
Ред 154:
== Постройки ==
{{основна|Постройки в Помпей}}
Голяма част от града е заета от обикновени жилищни квартали, често с работилница или магазин към къщите. Привлекателността и славата си Помпей дължи най-вече на луксозните къщи на градския елит. Пред почти всички градски порти имало гробища, които всеки новопристигащ трябвало да прекоси. Колкото по-значим човек бил погребан, толкова по-близо до града трябвало да бъде гробът му. [[Форум]]ът се намира в средата на стария град в Помпей. На или близо до площада е имало пазари, служебни постойки, [[базилика]], храм на капитолийската троица, първоначално посветен само на върховния римски бог [[Юпитер (бог)|Юпитер]]<ref name="Civic">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=126 – 131|chapter=Civic Buildings in the Forum|language=angol}}</ref>, храм на [[Аполон]] (най-старата постройка), статуи и [[триумфална арка|триумфални арки]]. В града е имало и храмове, за които се счита че са на [[Херкулес]]-[[Минерва]] и [[Хероон]], [[Изида]] и [[Ескулап]], [[Венера (митология)|Венера]], [[Фортуна]]<ref name="Civic" />. Имало е и множество малки [[олтар]]и, предимно по кръстовищата, които са функционирали като домашни религиозни центрове. Други обществени постройки в града са баните, двата театъра и [[амфитеатър]]а, [[
[[
== Стопанство ==
Ред 165:
Градът бил снабдяван със стоки през пристанището на устието на р. Сарно. От тук идвало и снабдяването с [[риба]]. Месото също било внасяно отвън, защото било невъзможно да се държат голям брой животни в града. Вероятно е можело да бъдат държани малки количества дребен добитък и в домовете, но няма находки, потвърждаващи това<ref name="BerryAgriculture" />.
[[
Снабдяването с [[плод]]ове и [[зеленчук|зеленчуци]] поне в известна степен ставало и с продукция от самия град. Обработваеми градини в дворовете към къщите е имало и по времето на изригването на Везувий през 79 г. Имало дори по-големи обработваеми площи вътре в града. Дали са били достатъчни за пълноценното снабдяване на града е трудно да се каже<ref name="BerryAgriculture" />.
Ред 184:
=== Проституция ===
[[
[[
Друг занаят, открит от археолозите в Помпей, е [[проституция]]та<ref name="BerryErotic">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=106 – 111|chapter=Erotic Pompeii|language=angol}}</ref>. От особено значение е бил фактът, че е открита и идентифицирана сградата, наричана в античността ''lupanarium'' (публичен дом). Открита е през [[1862]] г. и оттогава е реставрирана няколко пъти. Последната реставрация е завършена през [[2006]] г. <ref>[http://www.travel.ru/news/2006/07/11/91504.html В Помпей е открит Лупанарий]</ref>, а предпоследната – през [[1949]] г. Това е двуетажно здание с пет спални на всеки етаж. В антрето има фрески с еротични сцени. В стаите на долните етажи има каменни легла (на които се слагали дюшеци) и графити на стените<ref>''Sarah Levin-Richardson'' [http://traumwerk.stanford.edu:3455/SeeingThePast/345 Sex, Sight, and ''Societas'' in the Lupanar, Pompeii] // Stanford University, January 2005.</ref><ref>''McGinn, Thomas'' „Pompeian Brothels and Social History“. Pompeian brothels, Pompeii’s ancient history, mirrors and mysteries, art and nature at Oplontis, the Herculaneum „Basilica“ // JRA supplement 47, 2002. pp. 7 – 46.</ref>. По-ранните предположения, че в града е имало множество бордеи, не са потвърдени досега. Често различни места са били погрешно определяни като бордеи, само защото там са открити еротични или сексуални изображения или графити с непристойно или свързано с проституцията съдържание. Такива обаче имало из целия град и не могат да са признак за предназначението на сградата. Все пак може да се приеме, че проституция не е била практикувана само в тази сграда. Често проститутките имали собствено жилище или наета стая и приемали клиентите си там. Освен това много от келнерките практикували между другото и тази професия, така че и гостилниците често служели за същата цел. От стенните надписи, оставени около местата с проститутки става ясно, че някои от тях са обитавали вторите (вече разрушени) етажи на различни къщи. Отново от графитите, надживели столетията, можем да научим имената и цените на проститутките, които често идвали от източната част на империята и били робини. Открити са надписи, гласящи например: ''„Атенаида 2 [[Ас (римска монета)|
== Документация и планове ==
Ред 212:
Проблем пред представянето на стенописите и рисунките от Помпей през бурбонско време били силно рестриктивните разпоредби. Били регламентирани не само посещенията в Помпей, но и съществувала забрана за гостите да рисуват руините. Пиетро Фабрис направил рисунки за пътеписа на британския посланик Уйлям Хамилтън. Джовани Батиста Пиранеси нарисувал малко преди смъртта си през [[1778]] г. планове и изгледи от града, които били публикувани от сина му Франческо чак през [[1804]] г. В края на 18 век се появили малки серии от оцветени изгледи от Помпей, издадени от Луи Жан Дюпре и Филип Хакерт, които били продавани на посетителите на разкопките<ref>{{cite web|url=http://www.clemusart.com/Explore/artist.asp?artistLetter=D&recNo=120|title=The Cleveland Museum of Art: Louis Jean Desprez|language=angol|accessdate=2013-05-26}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=46 – 49|chapter=The Work Returns to Pompeii|language=angol}}</ref>.
[[
[[Франсоа Мазо]] дълги години работил върху проект за монументално представяне на Помпей, предимно от архитектурна гледна точка, който бил отпечатан през [[1838]] г. в четири тома. През втората половина на 19 век били публикувани и пуснати в продажба първите фотосесии от Броги и Алинари. С течение на времето от обикновени рисунки на отделни археологическите находки се преминало към документиране и частична реконструкция на античния начин на живот. Затова допринесли особено много поредицата от единадесет тома ''Pompei. Pitture e Mosaici'' (Помпей. Картини и мозайки) и немският проект ''Häuser in Pompeji'' (Къщите в Помпей), които илюстрирали подробно новоразкритите части на града.<ref>{{cite web|url=http://www.archive.org/stream/descriptdestombeaux00mill/descriptdestombeaux00mill_djvu.txt|title=Description des tombeaux de Pompei|last=Mazoi|first=Francois|language=francia|accessdate=2013-05-26}}</ref><ref>{{cite web|url=http://books.google.ro/books?id=ciNtH6c9RDQC&pg=PA280&lpg=PA280&dq=Brogi+Alinari+Pompei&source=bl&ots=RYwgWxAAM1&sig=mWYxTySnrNTyZZx5KGx-Dly1GJU&hl=hu&ei=hkpcS8mpBpiUsQaSuJXAAw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CAoQ6AEwAA#v=onepage&q=Brogi%20Alinari%20Pompei&f=false|title=Fotografia e archeologia a Pompei|language=olasz|accessdate=2013-05-26}}</ref>
| |||