Уикипедия

Димитър Мишев (публицист): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м източник с шаблон; форматиране: 5x тире, 5x тире-числа, 2x заглавие-стил, 5 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 14:
'''Димитър Мишев Димитров''' с псевдоним '''Бранков''' е [[българи|български]] книжовник, [[публицист]] и [[политик]], дългогодишен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], действителен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].
 
== Биография ==
Димитър Мишев е роден във [[Видин]] през 1854 г. Началното си образование получава във Видин, а след това с помощта на [[екзарх]] [[Антим I]] следва в [[Априловска гимназия|Габровската гимназия]], която завършва през 1872 година.<ref name="Училищен преглед">Табаков, Н. Димитър Мишев. -Училищен преглед, януари 1932, кн. 1, с. 208- – 211.</ref> В същата година учителства за малко в [[Ботевград|Орхание]] (днес Ботевград), но при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 - – 1878) се премества в [[София]], където става преводач на софийския окръжен началник.
[[Картинка:Dimitar Mishev Vidin.jpg|мини|дясно|250п|Мишев като млад]]
След войната отново се връща на учителското поприще, като работи в [[Лом]] (1879 - – 1880) и Видин (1880- – 1881). В периода 1883- – 1884 г. издава вестник „Свобода“. В него се поместват обществени и културни статии, а също така и преводи на [[Тургенев]] и [[Гогол]].<ref name="Училищен преглед"/> Включва се активно в политическия живот на новоосвободена България на страната на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] - – избран е за народен представител в [[4 Обикновено Народно събрание|4 ОНС]] (1884- – 1886) и активно участва в списването на вестник „[[Търновска конституция (вестник)|Търновска конституция]]“ (1884- – 1888).
 
От 1890 година отново става учител&nbsp;— – в Сливенската мъжка гимназия до 1894 и в Българското екзархийско училище в [[Цариград]] (1894). В Цариград е привлечен от екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф]] като секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до 1901 година. Пътуванията му като секретар на Екзархията из [[Македония (област)|Македония]] му позволяват да подготви фундаменталния си труд „Македония и нейното християнско население“, издаден през 1905 година в Париж под псевдонима Бранков (D.M.Brancoff. "„[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]"“. Paris, 1905). Димитър Мишев е основен учредител на „[[Църковен вестник]]“ през 1900 година и негов пръв главен редактор до 1903 и после отново от 1907 до 1915 година.
 
От 1908 до 1911 година Мишев е депутат в [[14 Обикновено народно събрание|14 ОНС]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Участва в списването на вестниците „[[Балкански сговор]]“ и „[[Църковен архив]]“ и списанията „[[Свободно мнение]]“, „[[Пролет (1924 - 1925)|Пролет]]“ и „[[Отец Паисий (списание)|Отец Паисий]]“.
Ред 25:
През 1916 г. завършва и издава книгата си „България в миналото“. Книгата е преведена на [[английски език]] през 1919 г. под заглавието „The Bulgarians in the past. Pages from the bulgarian cultural history“.<ref name="Училищен преглед"/>
 
След [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Димитър Мишев издава вестник „[[Плебисит (1919)|Плебисит]]“, който има за цел да защити българските претенции върху Македония<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том{{Източник БПП|3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. |56.]}}</ref> и работи за помирението на различните [[Вътрешна македонска революционна организация|македонстващи фракции]] в България.
 
Димитър Мишев издава в три големи тома, като издание на [[Светия Синод]], Църковен архив, съответно през 1925, 1929 и 1931 г. Създава всебългарски съюз „Отец Паисий“ и редактира неговият орган сп. „Отец Паисий“. Ръководител е на българската секция на [[Лига за защита правата на човека и гражданина|лигата за защита правата на човека и гражданина]] на Дружеството за мир към [[Общност на нациите|Общността на народите]].<ref name="Училищен преглед"/>
Ред 31:
Димитър Мишев умира през 1932 година в София.<ref>Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 310.</ref>
 
== Библиография ==
* „Ръководство по български език“, (3 части, 1887 - – 1891)
* „Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища“, (1890)
* „La Macédoine et sa Population Chrétienne“, Paris, 1905
Ред 48:
== Външни препратки ==
* [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141, La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905.]
* {{цитат книга |url= https://archive.org/details/bulgariansinpast00mishuoft |last= Mishev |first= D. |title= The Bulgarians in the Past; Pages from the Bulgarian Cultural History |place= Lausanne |year= 1919 |publisher= Librarie centrale des nationalités |accessdate= 16 май 2018}}
* {{цитат книга |url= https://archive.org/stream/AmericaBulgariaAndTheirMoralBonds/bulgaria_mishew-AM#page/n1 |last= Mishew |first= D. |title= America and Bulgaria and Their Moral Bonds |place= Bern |year= 1918 |publisher= Paul Haupt |accessdate= 3 септември 2018}}
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Мишев_(публицист)“.