Уикипедия

Климатична класификация на Алисов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8727012 на ANHQV17(3) (б.)
Етикет: Връщане
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[FileФайл:Климатични пояси.jpg|мини|400px|Климатични пояси на Земята]]
 
'''Климатичната класификация на Алисов''' е система за класифициране на [[климат]]а, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. При нея Земята е разделена на '''климатични пояси''', в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според [[географска ширина|географската ширина]], независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на [[земя]]та. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране.
Ред 8:
''Основните'' климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават ''преходни'' климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.
 
[[FileФайл:Klimagürtel-der-erde.png|мини|400px|Климатична карта на Земята]]
 
== Екваториален пояс ==
Обхваща части от сушата и от водата от двете страни на екватора, с обща ширина около 15°. Характеризира се с постоянно висока [[температура]], малка годишна температурна амплитуда и голяма сума на валежите през цялата година. Разликата в климата над континентите и над океаните е незначителна. Този климатичен пояс обхваща части от [[Южна Америка]], [[Африка]], както и Малайския архипелаг (островите [[Суматра]], [[Борнео]] и [[Нова Гвинея]]). В Африка екваториалният пояс включва териториите около басейна на река Заир (между 5° с.ш. и 2° ю.ш.) и крайбрежието на [[Гвинейски залив]] (до 7 – 8° с.ш.)
 
Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури (25 – 27  °C) и малки денонощни амплитуди (около 2  °C). Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000 mm. В [[Южна Америка]] този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на [[Анди]]те, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25 – 27  °C. Валежите достигат около 3000 mm годишно. Там растителността е буйна и почвите са червеноземни.
 
== Субекваториални пояси ==
Ред 41:
 
=== Преходно-континентален климат ===
Преходно-континентален климат се наблюдава в зоните разположени между двете други зони. Тези територии се явяватса свързващи и в тях климатът се формира от фактори характерни и за двете други зони.
 
== Субполярни пояси ==
Ред 47:
 
== Полярни пояси ==
Заемат областите около двата полюса. Това са най-студените места на земята с постоянна отрицателна температура през цялата година, която достига понякога до −55, −60  °C. Средногодишните температури са отрицателни, а през летните месеци са близки до нулата. Валежите са малко и изключително от сняг.
 
Значителна част от арктическите острови и гори в пределите на континенталната част на Арктика са покрити с дебели ледници, общата площ на които надхвърля 2 млн. km<sup>2</sup>. По-голямата част от водната повърхност зад Полярните кръгове през цялата година са покрити с лед, около 11 млн. km<sup>2</sup> през зимата и около 8 млн. km<sup>2</sup> през лятото. Средната дебелина на сезонният лед е около 1 – 2 m, а на многогодишния достига 3 – 4 m. Ледените могили достигат височина от 3 – 5 m до 10 – 15 m в редки случаи. Само в полярните области се срещат айсберги и ледени острови откъснати от шелфовите ледници.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Климатична_класификация_на_Алисов“.