Неофит II Константинополски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Филип III → Филип III Испански using Dab solver |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 10:
== Биография ==
Родом е от Атина, където е митрополит. Отявлен противник на [[Матей II Константинополски]]. Противоборството им за вселенския патриаршески трон и всеправославната политика съвпада във времето с периода непосредствено след сключването на [[брестка уния|бреската уния]] и настъпилото [[смутно време]] в [[Московия]].
На 15 октомври 1607 г. е върнат на патриаршеския трон и отново оглавява Патриаршията в продължение на пет години и непосредствено след сключването на [[Житваторогски мирен договор|Житваторогския мирен договор]]. Заменя на престола неотстъпчивия и праволинеен бивш митимнийски митрополит [[Рафаил II Константинополски|Рафаил II]]. Отзивите от управлението му са, че успява да въведе финансова дисциплина и да заздрави патриаршеската хазна.
Води кореспонденция с папа [[Павел V]] и испанският крал [[Филип III Испански|Филип III]]. Неофит подтиква испанския крал да обяви кръстоносен поход за освобождение на християните от османците. Прави доктринални отстъпки, приемайки частично новата римокатолическа политическа и йезуитска доктрина с признаване на приматството на папата, т.е. [[папоцезаризъм|папоцезаризма]]. По време на понтифакта му се разгаря [[въстание в Яна|въстанието в Яна]], оглавено от
[[Дионисий Философ]]. Срещу тази му политика се обявава александрийският патриарх Кирил I ([[Кирил Лукарис]]), който го сваля от престола и наследява като временен патриарх през октомври 1612 г. От ново заточение го спасява бъдещият патриарх наследил Кирил Лукарис - [[Тимотей II Константинополски|Тимотей II]], който
== Бележки ==
| |||