Петър Тантилов: Разлика между версии

'''Петър Марков Тантилов''' е [[Българска армия|български офицер]], ([[генерал-лейтенант]]) от артилерията, заемал редица длъжности в българската войска.

Петър Тантилов е роден на 15 ноември 1861 г. в Карлово. Баща му – Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски [[учител]] и [[народен будител]].<ref>'''Павел''', '''Патев''' ''Матьо (Марко) Пенчев Тантилов'', София, 1941, стр. 15</ref> Негов брат е [[Христо Тантилов]] – хирург-ортопед. Завършва петокласното училище в родния си град.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref>

През 1878 г. Петър Тантилов постъпва в [[Команда на волноопределяющите се|командата на волноопределяющите се]] и на 30 август същата година е произведен в чин [[прапоршчик]]. През 1879 г. завършва с първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] и на 10 май е произведен в чин [[подпоручик]]. Ви периодае оставен за взводен командир. През 1880 – г. е приведен в артилерията като субалтерн-офицер в [[Софийско артилерийско отделение|Софийското артилерийско отделение]] в Самоков, като в период до 1883 г. служи в 1^-ва софийска пеша батарея. На 24 март 1882 г. е произведен в чин [[поручик]] и заема длъжностите адютант-ковчежник и старши офицер в 1^-ва батарея. През 1884 г. завършва артилерийската школа в [[Царское село]], [[Русия]]. На 24 март 1885 г. е произведен в чин [[капитан]] и на [[11 септември]] 1885 г. е назначен за командир на 5-та батарея в 1-ви артилерийски полк. Като капитан служи и като адютант на началника на артилерията<ref name="psv_kes"><ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref>

През [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е командир на 5^-таа батарея от [[Първи артилерийски полк (1880 – 1886)|1^-ви артилерийски полк]]. Взема участие в отбраната на левия фланг на [[Сливнишката позиция]] и се проявява като подготвен и храбър артилерийски офицер в [[Бой при Гургулят|боя при Гургулят]] (7 ноември) и [[Келташ]] (15 ноември). На 20 ноември 1885 г. е назначен за командир на [[Втори артилерийски полк|2^-ри артилерийски полк]], на която длъжност служи до 5 март 1886 година.<ref name="psv_kes" /> На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Тантилов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.<ref>„Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34</ref>

На 10 март 1885 г. капитан Тантилов е назначен за командир на новосъздадения [[Трети артилерийски полк|3^-ти артилерийски полк]]. Като командир на 3 артилерийски Пловдивски полк (1886 – 1887), активно участва в контрапреврата срещу русофилите в Пловдив. През 1887 г. е назначен за инспектор на [[артилерия]]та, като на 1 април същата година е произведен в чин [[майор]].

На 18 август 1889 г. е произведен в чин [[подполковник]]. През 1892 г. поради личен конфликт с княз Фердинанд излизаподава сеоставка уволняваи е уволнен от армията. През 1898 подполковник Тантилов отново се връща и е назначен за командир на артилерийско отделение. По-късно същата година е назначен за командир на [[Планински артилерийски полк]], на която длъжност е до 1904 година. Междувременно, през 1901 г. е произведен в чин [[полковник]]. През 1904 г. е назначен за командир на 7^-ми артилерийски полк, две години по-късно е командир на 4^-ти артилерийски полк.<ref name="nedev">'''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 81, 82</ref> През 1908 г. завършва Генералщабна академия в [[Торино]], [[Италия]].

През 1911 г. става инспектор на всички видове [[въоръжение|въоръжения]] в българските войски. Според някои автори, Тантилов е Инспектор на въоръжението в периода 1904 – 1912 година.<ref name="nedev" />, според други от 1908 до 1912 година.<ref name="psv_kes" />

През [[Балканска война]] ([[1912]] – 1913) полковник Тантилов е началник на артилерята на 3^-та армия се отличава в сраженията при [[Люлебургаз]], [[Бунархисар]] и в [[Лозенградската операция]]. През [[Междусъюзническата война]] (1913) се сражава при Трън, а след края на войната, на 5 август 1913 г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което е назначен за началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5^-а пехотна дунавска дивизия]] и на 5 декември следващата година преминава в запаса.<ref name="psv_kes" />

В началото на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] – [[1918]]), както много други офицери от запаса е мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на 1^-ва дивизионна област. В периода 1915 – 1916 г. е началник на Нишкия укрепен пункт, а след това е началник на Главното тилово управление. По-късно работи като инспектор в Главната квартира, а в периода 1916 – 1918 г. е български представител при военното управление в [[Румъния]]. След това е назначен за началник на [[Македонска военноинспекционна област|Македонската военноинспекционна област]].<ref name="psv_kes" />

* Военен орден „[[За„За храброст]]“храброст“ III степен, 2-ри клас