Петър Дървингов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 82.15.99.112 (б.), към версия на Мико
Етикет: Отмяна
допълнение по източника
Ред 21:
}}
 
'''Петър Георгиев Дървингов''' е [[българибългарска армия|български]] [[офицер]], ([[полковник]]) от генералщабното ведомство, [[революционер]] – войвода на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] и военен [[историк]], член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] от 1932 година <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref>. Използва псевдоними като '''Камен Георгиев''', '''Петронин'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49, 78</ref>, а заедно с [[Йордан Венедиков]] ползва псевдонима '''П. Ю. Вендаров'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.75</ref>.
 
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
[[Файл:Petar Darvingov.jpg|мини|200px|вляво|Дървингов като млад]]
Петър Дървингов е роден на 25 май 1875 в град [[Кукуш]] (днес Килкис, Гърция) през 1875 година, в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]. През 1891 – 1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във [[Национален военен университет|Военното училище]]на вНегово [[СофияКняжеско Височество училище]] и, завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин [[подпоручик]]. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Зачислен е в кавалерийски дивизион в Шумен, който по-късно е преместен в [[Добрич]].<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Именно там е назначен за командир на конен [[взвод]]. През 1900 г. е произведен в чин [[поручик]]. Служии е преместен в [[ТретиПърви конен полк|31<sup>-тиви</sup> конен полк]]. Преподава във Военното училище.
 
=== Революционна дейност и военна кариера ===
Ред 33:
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref> като член на въстаническия щаб<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 207.</ref> и ръководи чета. През [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната организация]]. Като войвода на чета в [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] води боеве в [[Мелник|Мелнишко]].
 
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в [[БългарскаТрети армияконен полк|Българската3<sup>-ти</sup> армияконен полк]]. През 1906 г. е произведен в чин [[ротмистър]]. В 1909 завършва [[Торинска военна академия|Военната академия]] в [[Торино]], [[Италия]].<ref name="Танчев 51">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref>, след което се завръща на служба в 3<sup>-ти</sup> конен полк. През 1910 г. е назначен за командир на ескадрон от [[Осми конен полк|8<sup>-и</sup> конен полк]] в Добрич.<ref name="psv_kes" /> В годините 1910 – 1912 година Дървингов заедно с подполковник [[Александър Протогеров]], подполковник [[Климент Кръстев]] и майор [[Борис Дрангов]] застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет. През 1911 г. е преподавател във Eоенното училище и е зачислен към генералния шаб, като остава на служба в щаба на армията в [[Служба „Военна информация“|разузнавателната секция]].<ref name="psv_kes" /> На 18 май 1911 г. е произведен в чин [[майор]] и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в [[Балканска война|Балканската война]], като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от [[Генерален щаб на Българската армия|началника на щаба на армията]] генерал-майор [[Иван Фичев]], Дървингов е назначен за началник-щаб на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]., Накоето 18се майсражава 1915на г.Тракийския евоенен произведен в чин [[подполковник]]театър.
 
След демобилизацията заема длъжността адютант в [[Първа армейска област|1<sup>-ва</sup> военноинспекционна област]], а от април 1914 г. е командир на дружина от [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотен търновски полк]]. През това време е назначен за помощник-председател на [[Военноисторическа комисия|Военноисторическата комисия]], а след това е началник на информационно-цензурната секция в Щаба на армията. На 18 май 1915 г. е произведен в чин [[подполковник]].
 
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) е организатор и дов 1916периода година(септември 1915 – май 1916) началник щаб на [[Единадесета пехотна македонска дивизия]]. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на [[Първи пехотен македонски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен македонски полк]] от 11<sup></sup> дивизия., Еднана която длъжност е до май 1917 година. следНа като15 август 1917 г. е поелпроизведен полка,в чин [[полковник]]. По-късно получава назначение за началник щаб на [[Моравска военно-инспекционна област|Моравската военно-инспекционна област]] – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година.<ref>[http://www.militarymuseum.bg/Voenen_kalendar/voenen_kalendar_Maj.html Национален Военноисторически Музей. Военен календар]</ref> На 15 август 1917 година е произведен в чин [[полковник]]. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година. Служи в [[Десети пехотен родопски полк|10<sup>-и</sup> пехотен родопски полк]] и като командир на 1-ва бригада от [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]].
 
=== След войната ===
НаСлед 4примирието ноемврие 1918командир годинана Дървингов[[Четиридесети преминавапехотен беломорски полк|40<sup>-и</sup> пехотен беломорски полк]] и 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]]. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса.<ref name="psv_kes" /> Подведен е под съдебна отговорност от [[Правителство на България (40)|правителството]] на БЗНС като един от виновниците за войната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 109 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на [[Дружество на военните писатели и публицисти в България|Дружеството на военните писатели]].
Line 57 ⟶ 59:
== Награди ==
* [[Железен кръст]] 2-ра степен (Германия)
* Орден „[[За храброст]]“ IV степен 1-вис класмечове ипо 2-ри классредата
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ IV степен с мечове по средата
* Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента
Line 102 ⟶ 104:
* Пенков, С., „Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения“, София, Военно издателство, 1988.
* Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, стр. 144.
* {{Източник ПСВКЕС}}
 
== Външни препратки ==