Троянска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 82.137.119.70 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
м интервал; козметични промени
Ред 7:
| място = Западната част на [[Мала Азия]]
| резултат = Падането на [[Троя]]
| страна1 =[[ImageФайл:Coat of arms of Greece.svg|20px|]] Гърци
| страна2 = Троянци и техните съюзници
| командир1 = [[Агамемнон]],Одисей,Диомед,Ахил,Менелай,Аякс Теламонид,Паламед
Ред 14:
|сила2= 35 000 – 45 000,3000 – 5000 стрелци
|жертви1= Около 40 000
|жертви2= Почти всички са избити, с изключение на няколко десетки, които заедно с Еней успяват да се спасят
}}
 
Ред 31:
=== Пелей, Тетида и ябълката ===
Според [[древногръцката митология]] [[Зевс]] станал върховен бог, като свалил от власт своя баща [[Кронос]]; Преди това Кронос също взел властта със сила от своя баща [[Уран (митология)|Уран]]. Зевс научил, че според пророчество властта ще му бъде отнета от негов син. Според друго пророчество, морската нимфа Тетида, с която Зевс имал връзка, ще роди син, който ще стане по-велик от баща си. Вероятно заради това Тетида била сгодена за най-възрастния цар – [[Пелей]]. Тетида родила от Пелей син – [[Ахил]]. Било предсказано, че той ще умре млад в Троя. С надеждата да го предпази докато бил бебе, [[Тетида]] го потопила във водите на [[Стикс]], правейки го неуязвим за оръжия. Само петата му, там където го е държала, останала непотопена. Когато пораснал, Ахил станал най-великият от всички смъртни войни.
[[ImageФайл:Rubens - Judgement of Paris.jpg|thumbмини|250px|Решението на Парис, [[Рубенс]], Национална галерия, [[Лондон]]]]
 
Всички богове били поканени на сватбата на [[Пелей]] и [[Тетида]], с изключение на [[Ерида]]. Обидена <ref>[[Хигин]], Фабула 92</ref>, тя отишла невидима и подхвърлила под масата златната [[ябълка на раздора]], на която пишело ''Kallisti'' (''На най-красивата'')
Ред 37:
 
=== Бягството (отвличането) на [[Хубавата Елена]] ===
[[ImageФайл:Giovanni Francesco Romanelli 001.jpg|thumbмини|250px|Отвличането на Елена, Джовани Франческо Романели, 17 век]]
Елена била най-красивата жена на света. Източниците посочват различно кои от четирите и&#768;ѝ деца са на Зевс и кои на Тиндарей. Когато пораснала, Хубавата Елена имала много обожатели, но баща и&#768;ѝ се страхувал да я даде за жена на когото и&#768;ѝ да е от тях, защото това би породило недоволството на останалите и може би война. Накрая един от претендентите за ръката и&#768;ѝ, [[Одисей]] от [[Итака]], предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора и&#768;ѝ и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва.
 
Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, и Елена станала неговата царица. Брат му [[Агамемнон]] се оженил за сестрата на Елена, [[Клитемнестра]] и се върнал обратно на трона в [[Аргос]].
Ред 50:
Одисей се оженил за Пенелопа и им се родил син – Телемах. За да не се включи в похода, той симулирал лудост и посипал своите ниви със сол. Паламед го изобличил като поставил невръстния му син на пътя на ралото и Одисей го изкривил настрани, с което издал здравия си разум и се присъединил към войската.
 
Прорицателят Калхант казал, че гърците няма да победят без Ахил. Майката на Ахил, Тетида, знаейки, че ако заминел, синът и&#768;ѝ щял да намери гибелта си в Троя, го преоблякла като жена в двореца на цар Ликомед в Скирос. Там той имал любовна връзка с дъщерята на владетеля Дейдамея и в резултат на това му се родил син – Неоптолем. Одисей, Аякс Телемонид и възпитателят на Ахил, Феникс, отишли да намерят Ахил. Според една от версиите, те надули рог и Ахил се разкрил като скочил за копието си, за да се бие с нашествениците. Според друга история се преоблекли като търговци, които продавали джундурийки и оръжие, и Ахил бил разобличен като започнал да хвали не женските дреболийки, а оръжията.
 
За главнокомандващ на експедицията бил определен Агамемнон. Следващите по ранг били [[Менелай]], [[Ахил]], [[Патрокъл]], двамата Аяксовци – Аякс Теламонид и [[Аякс (Локрида)|Аякс Ойлеев]], Тевкр, Нестор, Антилох, Одисей, Диомед, Идоменей, Филоктет и Паламед. Състоящата се от 100000 войни и 1186 кораба армия се събрала в залива на Авлида (в Беотия при пролива, отделящ Евбея от материка Гърция). Когато корабите достигнали Авлида, ветровете спрели да духат. Гадателят Калхант казал, че така Артемида наказва Агамемнон за убийството на свещен елен (или елен в свещена гора) и се хвалел, че е по-добър ловец от нея.
Ред 69:
 
==== [[Филоктет]] ====
[[ImageФайл:Philoctetes Hermonax Louvre G413.jpg|thumbмини|250px|Раненият Филоктет е изоставен от гърците по пътя им към Троя, детайл от атическа стомна, ок. 460 пр.н.е.]]
Филоктет бил приятел на [[Херкулес]]. Той отплавал за Троя със седем кораба, пълни с войници и възнамерявал да се бие на страната на гърците. Когато спрели по пътя в [[Хриз]] за провизии, Филоктет бил ухапан от змия. Мястото загнояло и замирисало ужасно; [[Одисей]] посъветвал [[Атрей]] и той заповядал Филоктет да остане на [[Лемнос]]. Водачеството на хората на Филоктет поел [[Медон]]. Филоктет останал на о-в [[Лемнос]] сам цели 10 години, докато отново не станал нужен на гърците.
 
Ред 75:
Оракул предрекъл, че първият грък, който стъпел на Троянска земя, щял да загине първи. [[Протесилай]], водачът на [[Филакия|филакийците]], сбъднал пророчеството. Бил убит от Хектор, синът на Приам. Гърците го погребали като бог и [[Хермес]] бил изпратен да го покаже за последен път на жена му, преди да отиде при [[Хадес]] в подземното царство. Съпругата му, [[Лаодамия]], го последвала при неговата смърт. В алтернативна история Хектор убил Протесилай, а Лаодамия се самоубила от мъка. След смъртта му неговото място във войската заел брат му [[Подаркес]].
 
Гърците обсаждали Троя 10 години. Те плячкосвали близките до Троя градове Хриза и Лирнес, откъдето наред с другата плячка, Ахил взел в плен [[Хризеида]], дъщеря на [[Хриз]], жрец на [[Аполон]] и [[Бризеида]] (от гр. Лирнес). Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида останала при Ахил. Когато баща и&#768;ѝ Хриз се опитал да откупи дъщеря си, Агамемнон отказал и тогава Хриз се обърнал към Аполон с молба да накаже гърците. Аполон пратил [[чума]] по войската им. С отказа на Агамемнон да върне Хризеида започва първата глава на „Илиада“.
 
==== [[Хризеида]] и [[Бризеида]] ====
Ред 89:
 
==== [[Троянски кон|Троянският кон]] ====
[[ImageФайл:Giovanni Domenico Tipeolo, Procession of the Trojan Horse in Troy. 1773..jpg|thumbмини|250px|„Шествието на Троянския кон в Троя“, Джовани Доменико Тиеполо, 1773]]
Краят на войната дошъл с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон, свещено за троянците животно. Той бил изработен от [[Епей]] и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир. Гръцкият шпионин, [[Синон]], убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците [[Лаокоон]] и [[Касандра]]. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време, скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен – всеки мъж и момче – убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена – отведени в плен, всички богатства и имущества – плячкосани и градът – изгорен и разрушен до основи.
 
=== След края на войната ===
[[FileФайл:J G Trautmann Das brennende Troja.jpg|thumbмини|250px|Падането на Троя, Йохан Георг Траутман (1713 – 1769)]]
Духът на Ахил се явил на оцелелите и поискал за жертва [[Поликсена]]. Неоптолем извършил убийството на гроба на Ахил.
[[FileФайл:The Murder Of Agamemnon - Project Gutenberg eText 14994.png|thumbnailмини|250px|Убийството на [[Агамемнон]], [[1879]], илюстрация от ''Истории от гръцки трагици'' от Алфред Чърч]]
Според „[[Одисея]]“, корабите на Менелай били изхвърлени от буря на остров [[Крит]] и в [[Египет]], откъдето не могли да потеглят, защото било безветрие. Менелай успял да принуди [[Протей (митология)|Протей]], менящия образа си морски бог, да му каже жертва на кои богове трябва да пренесе, за да се прибере вкъщи. Протей освен това казал на Менелай, че е предопределен за [[Елизиум]] (Рая) след своята смърт. Менелай се върнал в [[Спарта]] с Елена. Според някои легенди тази Елена, която била отвлечена от Парис, била дух, а истинската Елена била в [[Египет]], където се събрала отново с Менелай в този момент. Те имали дъщеря – [[Хермиона]].
 
Ред 105:
 
Царицата на Троя Хекуба била взета в робство. [[Ликаон (син на Приам)|Ликаон]] бил поробен от [[Ахил]]. По-късно бил убит, докато се опитвал да избяга.
[[FileФайл:Aeneas'_Flight_from_Troy_by_Federico_Barocci.jpg|thumbмини|250px|''Еней напуска горящата Троя,'' [[Федерико Барочи]], [[1598]] [[Галерия Боргезе]], Рим]]
 
[[Еней]], начело на група оцелели, напуснал града. С него били неговият син [[Асканий]], неговият тръбач [[Мизен]], баща му [[Анхис]], лечителят [[Япикс]], [[Лари (митология)|ларите]], [[пенати]]те и [[Мимас]] като водач. Съпругата му [[Креуза]] била убита по време на плячкосването на града. Те напуснали Троя с няколко кораба, търсейки нов дом. Поостанали в няколко близки държави, но те не били гостоприемни към бежанците и накрая пророчицата [[Сибила]] им казала да се върнат към земята на техните праотци. Първо отишли на Крит, където [[Дардан]] се бил заселил, но там намерили чумата, заради която бил изгонен и Идоменей. След това намерили колонията, основана от Елен и Андромаха, но отказали да останат. След седем години пристигнали в [[Картаген]], където Еней имал връзка с [[Дидона]]. Вероятно боговете му заповядали да продължи напред (Дидона се самоубила), и Еней и хората му стигнали до устието на [[Тибър]] в Италия. Там Сибила го завела в подземното царство и му предсказала величието на Рим, който щял да бъде основан от неговите потомци. Той се споразумял да се заселят там с местния цар [[Латин]] и се оженил за неговата дъщеря [[Лавиния]]. Според римската митология техните преки потомци били [[Шаблон:Царе на Алба Лонга|царете на Алба Лонга]]. По-късно, децата на [[Рея Силвия]] – [[Ромул]] и Рем основали [[Рим]] ([[21 април]] [[753 пр.н.е.]]) Подробностите от пътуването на Еней, неговата връзка с [[Дидона]] и установяването в Италия са предмет на разказа в поемата „[[Енеида]]“ на [[Вергилий]]. Основаването на Рим е представено в творбата на [[Тит Ливий]] „[[Ab Urbe Condita]]“ („От основаването на града“)
Ред 116:
Няма точно данни за числеността на воините, участвали в Троянската война. Според „Илиада“ ахейските кораби са били 1186. Също там се казва, че в един кораб имало по 120 <ref>Илиада, песен II, 510</ref> или 50 души <ref>Илиада, песен II, 719</ref>. Ако за средно се приеме, че в един кораб е имало 85 души, това означава, че ахейската войска е наброявала около 100 хил. души. Данните за троянската войска са още по оскъдни. Пак в „Илиада“ се казва, че на един троянец се падали десетима ахейци<ref>Илиада, песен II, 123 – 130</ref>
 
[[ImageФайл:Troas.png|thumbмини|300px|Карта на [[Троада]]]]
 
== Мит или реалност? ==