Янчо Костов: Разлика между версии

Янчо Костов е роден е презна 21 септември 1912 г. в хасковското село [[Стамболийски (село)|Стамболийски]], Хасковско в семейството на един от основателите на БЗНС в Хасковско. Член на [[БКМС]] (1928) и на [[БКП]] (1931). През 1931 г. започва да учи във втора мъжка гимназия в София. От 1932 до 1933 г. е член на ОК на БКМС в Шумен. В периода 1933-1940 г. и 1941-1943 г. е интерниран в лагер. <ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 232]</ref>. През 1940 г. започва работа на гара Раковски, но е арестуван отново.

Включва се в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Интерниран е отново в [[Кръстополе (лагер)|лагера Кръстополе]] (1941-1943). През 1943 г. е член на ОК на БКП в Хасково. През 1944 г. преминава в нелегалност и е партизанин в [[Партизански отряд „Асен Златаров“|Хасковския партизански отряд „Асен Златаров“]]. Политически комисар на отряда и на [[Седма Хасковска въстаническа оперативна зона]].<ref>http://soft-zakach.ru/?p=13217</ref>

Служи в [[Българска армия|Българската армия]] (1944-1958). Участва във [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|войната срещу нацистка Германия]]. От 22 септември 1944 е помощник-командир на [[втори армейски артилерийски полк]]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 163</ref>. Завършва Военно-политическата академия „Ленин“.

Първи заместник-началник на Главно политическо управление на Българската армия. Военно звание генерал-майор. Заедно с генерал-лейтенант [[Йонко Панов]] и генерал-лейтенант [[Борис Копчев]] се противопоставя на работата на ДС, целите и методите при създаването на [[ТКЗС]] (1956). Снет е от всички постове и понижен в звание [[полковник]]. <ref> http://www.comdos.bg/media/Nashite%20izdania/Destalinizacia/DESTANILIZACIA-NN-indd---A.pdf</ref> След промените 1989 година е реабилитиран, върнато му е генералското звание и всички отнети ордени и медали. От 1972 е председател на Благоевския РК на Борците против фашизма и капитализма. С указ № 2495 от 20 септември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е с ордените „Народна свобода 1941-1944 г.“, „Червено знаме“, „Народна република България“ - I ст.<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 545</ref>