Уикипедия

Вид на глагола: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
Ред 7:
''*'' Глаголите от '''свършен вид''' могат да представят не само действие, приключило в миналото, но и действие, което ще приключи в бъдещето.
 
Примери:
 
'''''Не''' го '''обикнах''' тогава, няма да го обикна и сега''. (минал план)
Ред 18:
 
== Несвършен вид на глагола ==
Повечето глаголи, които '''не''' съдържат нито [[Наставка|наставки]], нито [[Представка|представки]], т.нар. първични или непроизводни глаголи, са от '''несвършен вид''': ''нося, чета, ям, пия, пея, ора''. Те не образуват ''абсолютни видови двойки'', защото ако се прибави представка или наставка ''-н-'', ще се получи глагол от '''свършен вид''' с ново значение.
 
Глаголите от '''несвършен вид''' се образуват от глаголи от '''свършен вид''' чрез процес, наречен ''имперфективация'', като се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на образувания глагол остава почти същото: ''разкажа'' (св. вид) — ''разказвам'' (несв. вид). Това се осъществява чрез наставките<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.254</ref>:
 
''-а-м'': довежд-'''а'''-м, намир-'''а'''-м, прочит-'''а'''-м
Ред 26:
''-я-м'': отговар-'''я'''-м, повтар-'''я'''-м, поднас-'''я'''-м
 
''-ва-м'': извик-'''ва'''-м, помирис-'''ва'''-м, разказ-'''ва'''-м
 
''*'' Наставката ''-ва-м'' е с най-широка употреба при вторичните несвършени глаголи.
Ред 36:
''-ува-м'': куп-'''ува'''-м, стр-'''ува'''-м, цел-'''ува'''-м
 
''*'' Глаголите с наставка ''-ува-м'' са по-малко на брой.
 
''*'' Не бива да се бърка наставката ''-ува-м'' с наставката ''-ва-м'', която е словообразуваща:
 
''зима — зим-'''ува'''-м''
Ред 52:
При ''имперфективация'' има фонетични промени, които се изразяват в редувания на гласни в корена на думата и/или на крайната съгласна с друга съгласна или със съчетание от две съгласни<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.255</ref>:
 
е:и ''проч-'''е'''-та — проч-'''и'''-там''
 
е:я ''м-'''е'''-тна — м-'''я'''-там''
 
Ø:и ''спра — сп-'''и'''-рам''
 
я:и ''вл-'''я'''-за — вл-'''и'''-зам''
 
о:а ''отр-'''о'''-вя — отр-'''а'''-вям''
 
 
д:жд ''подве-'''д'''-а — подве-'''жд'''-ам''
 
т:щ ''пра-'''т'''-я — пра-'''щ'''-ам''
 
ж:з ''отка-'''ж'''-а — отка-'''з'''-вам''
 
ж:г ''сло-'''ж'''-а — сла-'''г'''-ам''
 
''*'' Комбиниране на две ''деривационни'' техники (добавяне на наставка, съчетано с редуване на коренова гласна, възможно и съгласна): ''изб'''е'''р-а — изб'''и'''р-'''а'''-м, подл'''ож'''-а — подл'''аг'''-'''а'''-м, изр'''еж'''-а — изр'''яз'''-'''ва'''-м'' и др.
 
Т.нар. ''вторична имперфективация'' представлява процес, при който глаголът от '''несвършен вид''' се образува от '''свършен''' глагол, образуван на свой ред от първичен глагол от '''несвършен вид'''. Например: глаголът ''лежа'' е основен глагол от '''несвършен вид''', чрез перфективация се образува свършеният глагол ''легна'', от който посредством вторична имперфективация се получава глаголът ''лягам'', който е от '''несвършен вид''':
 
''лежа'' (основен глагол, несв. вид)⇒ ''легна'' (св. вид; перфективация)⇒ ''лягам'' (несв. вид; вторична имперфективация)
Ред 81:
Има около 50 първични глагола от '''свършен вид'''<ref>Пашов, П. ''Българска граматика''. София, 2005; стр. 136</ref>, които не съдържат представка или наставка, като например ''видя, дам, купя, родя, скоча, хвърля, чуя'' и др. От тях чрез наставка може да се образува '''несвършен вид''':
 
''видя'' (св. вид) — ''виждам'' (несв. вид)
Освен представките, наставката ''-н-'' също има видообразуваща функция. С тяхна помощ се образуват глаголи от '''свършен вид''' и този процес се нарича ''перфективация''. При него освен видът на глагола се променя и лексикалното му значение:
 
''чета'' (несв. вид) — ''препрочета, зачета'' (св. вид)
 
Носители на значението свършен вид на глагола са също така наставките -аса, -яса, -еса, -иса и -диса, които са от чужд произход, напр. ''сколасам'', ''курдисам'' и др.
 
А при ''имперфективация'' се променя само видът на глагола, а значението се запазва:
 
''докажа'' (св. вид) — ''доказвам'' (несв. вид)
 
''отговоря'' (св. вид) — ''отговарям'' (несв. вид)
 
 
Ред 100:
» в- (въ-): '''''в'''-дишам, '''в'''-пиша,'''в'''-карам, '''въ'''-влека''
 
» въз- : '''''въз'''-будя, '''въз'''-гордея се, '''въз'''-вия''
 
» връх- : '''''връх'''-литам''
 
» до- : '''''до'''-веря, '''до'''-говоря, '''до'''-живея, '''до'''-пиша''
 
» за- : '''''за'''-грея, '''за'''-бавя, '''за'''-звъня, '''за'''-пиша''
 
» из- : '''''из'''-бера, '''из'''-бързам, '''из'''-гоня, '''из'''-пия''
 
» на- : '''''на'''-мажа, '''на'''-пиша, '''на'''-бия, '''на'''-соча''
 
» над- : '''''над'''-скоча, '''над'''-бягам, '''над'''-думам''
 
» о- (об-): '''''о'''-бера, '''об'''-играя, '''об'''-мисля, '''о'''-боря''
 
» от- : '''''от'''-бера, '''от'''-карам, '''от'''-летя''
 
» по- : '''''по'''-бера, '''по'''-вия, '''по'''-бия''
 
» под- : '''''под'''-бера, '''под'''-готвя, '''под'''-паля''
 
» пре- : '''''пре'''-броя, '''пре'''-живея, '''пре'''-бягам''
 
» пред- : '''''пред'''-видя, '''пред'''-пазя''
 
» при- : '''''при'''-бера, '''при'''-готвя, '''при'''-искам''
 
» про- : '''''про'''-бия, '''про'''-гоня, '''про'''-мълвя''
 
» раз- : '''''разв'''-еселя, '''раз'''-вея''
 
» с- (съ-): '''''с'''-бера, '''съ'''-бера, '''с'''-готвя, '''с'''-ломя''
 
» у- : '''''у'''-бода, '''у'''-вещая, '''у'''-плаша''
 
и др.
Ред 140:
''*'' Има свършени глаголи, образувани с няколко представки: '''''рез'''-'''пре'''-деля, '''пред'''-'''на'''-чертая, '''из'''-'''по'''-чупя, '''пре'''-'''на'''-редя''. В този случай се говори за ''полипрефиксация''.
 
Голяма група свършени глаголи се употребяват само с представки, т.е. не са производни от първични несвършени глаголи — ''въведа, доведа; поема, наема; вложа, доложа, заложа; получа, улуча, сполуча'' и други.
 
Представките могат да се прибавят и към глаголи от свършен вид, тогава не се променя вида, а само лексикалното значение. От изходния глагол ''кажа'', който е от '''свършен вид''', чрез представки се образуват глаголите: ''разкажа, откажа, покажа, докажа''. Те също са от '''свършен вид''', но с ново лексикално значение.
 
Глаголи от свършен вид се образуват и чрез наставка ''-н-'', която се добавя към '''несвършен глагол'''. Новообразуваният глагол от '''свършен вид''' е с ново лексикално значение, което изразява еднократно или умалително действие. Например: ''седя'' (несв. вид) — ''седна'' (св. вид); ''пия'' (несв. вид) — ''пийна'' (св. вид); ''капя'' (несв. вид) — ''капна'' (св. вид). А от ''тези свършени глаголи'' се образуват несвършени, като наставката ''-н-'' отпада: ''кап-'''н'''-а'' (св. вид) — ''капвам'' (несв. вид); ''сед-'''н'''-а'' (св. вид) — ''сядам'' (несв. вид).
 
Също има и глаголи от свършен вид, образувани от представка + наставка ''-'''н'''-'' : '''''с'''-бъд-'''н'''-а се, '''с'''-мог-'''н'''-а, '''по'''-мог-'''н'''-а''.
 
Глаголи от свършен вид с наставки '''-аса-, -яса-, -еса-, -иса-, -диса-, -оса-''' : ''бояд-'''иса'''-м, вт-'''аса'''-м, вар-'''оса'''-м, здрав-'''иса'''-м, хар-'''еса'''-м'' и др.
 
При перфективацията с наставка ''-н-'' има някои фонетични промени в корена на думата:
 
» редуване '''ж-г''': ле'''ж'''а — ле'''г'''на
 
» редуване '''ж-з''': ма'''ж'''а — ма'''з'''на
 
» ликвидна метатеза: к'''ъл'''ва — к'''лъ'''вна; м'''ър'''дам — м'''ръ'''дна.
Ред 160:
== Видови двойки ==
 
По-голямата част от глаголите в българския език участват в '''абсолютни видови двойки'''<ref>Пашов, П. ''Българска граматика''. София, 2005; стр.134</ref> — едно и също действие е представено от два глагола, единият от свършен вид, а другият от несвършен вид. Например: ''видя'' (св. вид) — ''виждам'' (несв. вид).
При ''абсолютните видови двойки'' несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: ''кажа — каз-'''ва'''-м''. Тези два глагола образуват абсолютна видова двойка, тъй като са различни по вид, а лексикалното им значение е еднакво. А когато глаголите са от един и същи вид, например: ''кажа'' (св. вид) — ''разкажа'' (св. вид) и значението им е различно, те '''не''' участват във видова двойка.
Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: ''-а-м, -я-м, -ва-м, -ава-м, -ява-м, -ува-м'' (да не се бърка с наставката ''-ва-м'').
 
== Двувидови глаголи ==
Ред 168:
В българския език има ''двувидови глаголи''<ref>Куцаров, Ив. ''Теоретична граматика на българския език. Морфология''. Пловдив, 2007; стр.554</ref> — глаголи, които имат ''свършено'' или ''несвършено'' значение, в зависимост от контекста:
 
''Ще му '''пиша''' веднага''. (св. вид)
 
'''''Пиша''' писмо на Диди''. (несв. вид)
 
''Отивам да му '''благодаря'''''. (св. вид)
 
''Пешо, '''благодаря''' ти за услугата''. (несв. вид)
 
Двувидови са и всички глаголи, образувани с наставките: ''-ира-, -изира-'', като почти всички са от чужд произход. Например: ''абон-'''ира'''-м, катастроф-'''ира'''-м, сабот-'''ира'''-м, опер-'''ира'''-м, пенсион-'''ира'''-м, характер-'''изира'''-м, орган-'''изира'''-м, символ-'''изира'''-м'' и др.
Ред 180:
== Практическо разпознаване на вида на глагола ==
 
1) Тъй като глаголите от свършен вид представят действието като цяло, те не могат да се употребяват в т.нар. ''актуално сегашно време'', т.е. не могат да означават действие, извършвано в момента на говоренето.
 
Неправилно:
 
''*'' ''В момента аз дам тази книга''.
Ред 190:
''*'' ''Ние простим на Иван''.
 
Правилно:
 
''Давам книгата''.
Ред 202:
а) деепричастие: *''дадейки, *кажейки'' са неграматични, правилни са ''давайки, казвайки''.
 
б) сегашно деятелно причастие: *''кажещ'' - грешно, ''казващ'' - правилно; *''дадящ'' - грешно, ''даващ'' - правилно.
 
в) отглаголно съществително: не съществуват формите *''кажене'' или *''чуене'', а ''казване'' и ''чуване''.
Ред 208:
3) Видът може да се установи и по това, дали формата може да се свързва с глаголи, означаващи някакъв етап от развоя на действието, например: ''започвам, продължавам, свърша, престана''.
 
Невъзможно: ''*Престанах да '''купя'''''. (св. вид)
 
Казва се: ''Престанах да '''купувам'''''. (несв. вид)
 
4) Глаголите от свършен вид '''не образуват''' отрицателни форми за повелително наклонение:
 
Невъзможно: ''*Не напиши!''; ''*Недей написа!''
 
Казва се: ''Не пиши!''; ''Недей писа!''
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вид_на_глагола“.