Имперско абатство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
[[Файл:Catedral de Fulda.jpg|
'''Имперското абатство''' ({{lang-de|Reichsabteien}}) е католически [[манастир]] в състава на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], подчинен по светските въпроси непосредствено на [[Император на Свещената Римска империя|императора]] и притежаващ [[суверенитет|териториален суверенитет]] по отношение на принадлежащите му земи. Имперските абатства имат статус на [[имперски съсловия]] и притежават множество права и привилегии, обезпечаващи функционирането им като самостоятелни църковни княжества. Имперските абатства се ръководят от ([[имперски прелат]]и; {{lang-de|Reichsprelaten}}) които имат право да участват в [[Райхстаг (институция)|райхстага]] на Свещената Римска империя, образувайки две колегии в състава на духовната [[курия]] на [[Имперски княз|Съвета на имперските князе]].
== Статус и място в Райхстага ==
Имперските абатства се оглавяват от имперски [[абат]] ({{lang-de|Reichsabt}}) или [[абатиса]] ({{lang-de|Reichsäbtissin}}). Към това съсловие принадлежат и имперските [[приор]]и ({{lang-de|Reichspropst}}) - глави на по-малките манастири, които нямат статут на самостоятелни абатства. Абатите и приорите на най-големите и влиятелни манастири ([[абатство Фулда|Фулда]], [[Кемптен]], [[Корвей]] и др.) носят титлата княз-абат или княз-приор, по своето положение са близки до [[Княз-епископ|князете-епископи]] и имат право на отделен глас в Съвета на имперските князе. Останалите имперски абати и приори в процеса на работа на Райхстага са обединени в две групи
Имперските абатства притежават неголеми територии и представляват малки държавни образувания в състава на империята. Територията на някои абатства (Нидермюнстер в [[Регенсбург]], Ротенмюнстер в [[Ротвайл]]) се ограничава само до манастирските комплекси и земята под тях, което не им пречи наравно с относително големите имперски княжества да вземат участие в управлението на империята посредством правото си на глас в Райхстага. Имперските абатства притежават редица права, в това число съдебен и териториален суверенитет, като по светските въпроси не били подчинени на никакви светски власти освен на [[Император на Свещената Римска империя|императора на Свещената Римска империя]] .
== История ==
[[
По-голямата част от имперските абатства се намират в югозападната част на Свещената Римска империя — на територията на съвременните [[Баден-Вюртемберг]], [[Елзас]] и [[Швейцария]]. Тези райони през ранното [[Средновековие]] влизат в състава на [[Херцогство Швабия]]. След като херцогството престава да съществува в края на [[XIII век]] Швабия преминава под управлението на императорите, които дават статут на имперски абатства на местните манастирски общности. Голяма част от имперските манастири са [[Секуларизация|секуларизирани]] в периода на [[Реформация]]та или [[медиатизация|медиатизирани]] през [[XVI век|ХVІ]]-[[XVII век]] от по-големите светски княжества. С провъзгласяването на независимостта на [[Швейцария]] през 1648 г. манастирите на нейна територията, губят статута си на имперски. През втората половина на [[XVII век]] [[Франция]] [[анексия|анексира]] [[Елзас]] и [[Горна Лотарингия|Лотарингия]], с което ликвидира самостоятелността на имперските абатства в тези региони. Освен това, абатствата [[абатство Фулда|Фулда]] и [[абатство Корвей|Корвей]] през [[XVIII век]] са преобразувани в [[епископ]]ства. В резултат на тези процеси, в края на XVIII век статут на имперски абатства имат само 45 манастира. През 1803 г. всички имперски абатства са секуларизирани и губят своята независимост и суверенитет.
| |||