Лукан Лилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м интервал |
||
Ред 18:
Поради дарбите и познанията, които има, му е предложено и става учител в килийното смесено училище в ловчанския метох на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. Въвежда редица новости в училището: звънец, черна дъска, столове, каца с вода за миене и школски тефтер. Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков-Мария Кочова. От брака си има десет деца, от които три умрели и седем живи: Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка. Датата на запопването не е известна. Свещеник на ловешкия храм „Света Богородица“. В енорията му са и селата Араплии (дн. [[Абланица (област Ловеч)|Абланица]]), [[Голец]] и Вратца (дн. [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]]).
Свещеник Лукан Лилов е ученолюбива, любознателна и енциклопедична личнаст. Събира стари книги и ръкописи. Владее турски и руски език. Оставя множество бележки и приписки. Възпитава децата си в любов и преданост към поробеното отечество. Пет от тях се включват в националреволюционата борба
=== Участие в националреволюционата борба ===
При първото посещение в Ловеч, [[Васил Левски]] отсяда в къщата на поп Лукан Лилов (май 1869). Тук често е подслоняван и укриван, а при боледуване е лекуван с илачи (лекарства) от попадия Мария. Член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО. Включването на цялото му семейство в националреволюционата борба дава основание на професор [[Параскев Стоянов]] да отбележи
„'' След семейството на баба [[Тонка Обретенова]] (от Русе), семейството на поп Лукан Лилов може да служи за пример по своята преданост на освободителното дело ''“.
| |||