Нерв: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 1:
{{друго значение|анатомията на нервната система|град|Нерви}}
[[Файл:TE-Nervous system diagram-la.svg|
'''Нервът''' ({{lang-la|nervus}}) е влакно, по което се предават [[нервен импулс|нервните импулси]] в [[организъм|организма]] на висшите (сложните [[многоклетъчно|многоклетъчни]]) [[животни]]. Съвкупността от всички нерви в организма (извън [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]]) се нарича [[периферна нервна система]] (ПНС). Във [[физиология|функционално]] отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – [[вегетативна нервна система|вегетативен]] и [[соматична нервна система|соматичен]]. [[Вегетативна нервна система|Вегетативната нервна система]] има симпатиков и парасимпатиков дял. [[Филогения|Филогенетично]] нерви и [[нервна система]] се появяват за пръв път при [[мешести]]те животни.<ref name="zhe">{{cite book |title=Цитология и хистология
Нервните импулси, които се пренасят през нерва са изключително бързи, и могат да достигнат до скорости от 120 m/s. Импулсите се движат от един неврон към друг, преминавайки през [[синапс]]и, където информацията се преобразува от електрическа в химическа и след това обратно към електрическа.<ref name=Marieb>{{cite book |vauthors=Marieb EN, Hoehn K |title=Human Anatomy & Physiology |edition=7th |publisher=Pearson |pages=388 – 602 |year=2007 |isbn=0-8053-5909-5| lang=en}}</ref><ref name="Purves_2" >{{cite book | author=Purves, Dale, George J. Augustine, David Fitzpatrick, William C. Hall, Anthony-Samuel LaMantia, James O. McNamara, and Leonard E. White | title=Neuroscience. 4th ed.| publisher=Sinauer Associates| pages=11 – 20| year=2008| isbn=978-0-87893-697-7| lang=en}}</ref>
Ред 9:
== Хистологичен строеж на нервите ==
[[
[[Хистология|Хистологично]] нервите имат тръбообразен строеж. В средата на нерва се разполагат един или няколко [[аксон]]а, по които протичат [[нервен импулс|нервните импулси]]. Аксоните са обвити с ''[[олигодендроглиоцити]]'' (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид [[невроглия|микроглиеви клетки]], които обвиват спираловидно [[аксон]]а на [[неврон|нервната клетка]] и секретират [[миелин]] (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните клетки от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси. Най-отвън нервите са покрити със [[съединителна тъкан]]. Големите нерви са снабдени с кръвоносни съдове, малките се изхранват периферно.<ref name="zhe" />
Ред 16:
Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат:<ref name="zhe" />
* еферентни – провеждат командни нервни импулси от ЦНС към изпълнителните тъкани и органи – [[мускул]]и и [[жлеза|жлези]];
* аферентни – провеждат чувствителни нервни импулси от периферните [[рецептор]]и към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като ''чувствителни'' или ''осезателни'';
* смесени – състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните – около тях.
Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат:<ref name="zhe" />
* соматични – принадлежат към [[соматична нервна система|соматичната нервна система]];
* вегетативни – принадлежат към [[вегетативна нервна система|вегетативната нервна система]]
** функционално ([[физиология|физиологично]]) деление на ВНС
*** симпатикови нерви – принадлежат към симпатиковия дял на ВНС;
*** парасимпатикови нерви – принадлежат към парасимпатиковия дял на ВНС.
** морфологично ([[анатомия|топологично]]) деление на ВНС
*** преганглионарни – разположени са преди [[ганглий|нервните ганглии]];
*** постганглионарни – разположени са след [[ганглий|нервните ганглии]].
== Черепномозъчни нерви ==
[[
{{основна|Черепномозъчни нерви}}
Черепномозъчните нерви ({{lang-la|Nervi craniales}}) излизат директно от [[мозъчен ствол|мозъчния ствол]] на [[главен мозък|главния мозък]] (с изключение на първите два нерва – [[обонятелен нерв|обонятелният]] и [[зрителен нерв|зрителният]]).
Ред 38:
Черепномозъчните нерви са:<ref name="gadjev" />
# [[Обонятелен нерв]] (I черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus olfactorius}});
# [[Зрителен нерв]] (II черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus opticus}});
# [[Очедвигателен нерв]] (III черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus oculomotorius}});
# [[Макаровиден нерв]] (IV черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus trochlearis}});
# [[Троичен нерв]] (V черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus trigeminus}});
# [[Отвеждащ нерв]] (VI черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus abducens}});
# [[Лицев нерв]] (VII черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus facialis}});
# [[Слухово-вестибуларен нерв]] (VIII черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus vestibulocochlearis}});
# [[Езико-гълтачен нерв]] (XI черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus glossopharyngeus}});
# [[Блуждаещ нерв]] (X черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus vagus}});
# [[Добавъчен нерв]] (XI черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus accessorius}});
# [[Подезичен нерв]] (XII черепномозъчен нерв, {{lang-la|nervus hypoglossus}});
== Гръбначномозъчни нерви ==
[[
{{основна|Гръбначномозъчни нерви}}
Гръбначномозъчните нерви ({{lang-la|nervi spinales}}) имат [[метамерен строеж]]. При [[човек]]а те са 31 чифта:
* 8 шийни ({{lang-la|nervi cervicales}}; съкратено изписване: C<sub>1</sub> – C<sub>8</sub>);
* 12 гръдни ({{lang-la|nervi thoracales}}; съкратено изписване: T<sub>1</sub> – T<sub>12</sub>);
* 5 поясни ({{lang-la|nervi lumbales}}; съкратено изписване: L<sub>1</sub> – L<sub>5</sub>);
* 5 кръстцови ({{lang-la|nervi sacrales}}; съкратено изписване: S<sub>1</sub> – S<sub>5</sub>);
* 1 опашен ({{lang-la|nervus coccygealis}}; съкратено изписване: Co<sub>1</sub>).
Всеки чифт гръбначномозъчни нерви се състои от два билатерално симетрични нерва – ляв ({{lang-la|nervus sinister}}) и десен ({{lang-la|nervus dexter}}). Всеки периферен нерв е свързан с [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]] чрез две коренчета – задно (дорзално, постериорно) чувствително (аферентено) и предно (вентрално, антериорно) двигателно (еферентено). В гръбначномозъчния канал, встрани от гръбначния мозък, двете коренчета се съединяват в общ ствол – {{lang-la|truncus n. spinalis}}.
Ред 66:
След излизането си от междупрешленния отвор, стволът на всеки гръбначномозъчен нерв се разделя на четири клона:<ref name="prives" />
* заден клон ({{lang-la|ramus dorsalis}}) – към гръбната мускулатура и покриващата я кожа;
* преден клон ({{lang-la|ramus ventralis}}) – към предната част на туловището и крайниците;
* бели съединителни клонове ({{lang-la|rami communicantes albi}}) – към [[вегетативна нервна система|симпатиковия дял]] за инервация на вътрешните органи и кръвоносните съдове;
* менингеален клон – за инервация на обвивките на гръбначния мозък, обратно през междупрешленния отвор.
== Периферни нервни сплетения ==
Ред 77:
{{основна|Шийно нервно сплетение}}
Шийното нервно сплетение ({{lang-la|plexus cervicalis}}) се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C<sub>1</sub> – C<sub>4</sub>) и клонове на [[добавъчен нерв|11-я (добавъчен)]] и [[подезичен нерв|12-я (подезичен)]] черепномозъчни нерви, и [[Блуждаещ нерв|симпатиковия ствол]]. От шийното сплетение излизат:<ref name="prives" />
* малкият тилен нерв ({{lang-la|nervus occipitalis minor}})
* големият ушен нерв ({{lang-la|nervus auricularis magnus}})
* напречният шиен нерв ({{lang-la|nervus transversus coli}})
* надключичните нерви({{lang-la|nervi supraclaviculares}})
=== Раменно нервно сплетение ===
{{основна|Раменно нервно сплетение}}
Раменното нервно сплетение ({{lang-la|plexus brachialis}}) се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C<sub>5</sub> – C<sub>8</sub>), първия гръден (Th<sub>1</sub>) и понякога клон от C<sub>4</sub>. От раменното сплетение излизат две групи нерви:<ref name="prives" />
* къси нерви
** нерви на лопатката
** подключичният нерв ({{lang-la|nervus subclavius}})
** подмишничният нерв ({{lang-la|nervus auxillaris}})
* дълги нерви
** срединният нерв ({{lang-la|nervus medianus}})
** лакътният нерв ({{lang-la|nervus ulnaris}})
** лъчевият нерв ({{lang-la|nervus radialis}})
=== Поясно-кръстцово нервно сплетение ===
Ред 100:
{{основна|Поясно нервно сплетение}}
Поясното нервно сплетение ({{lang-la|plexus lumbalis}}) се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L<sub>1</sub> – L<sub>3</sub>) и горната част на четвъртия (L<sub>4</sub>). От поясното сплетение излизат:<ref name="prives" />
* хълбочно-подстомашният нерв ({{lang-la|nervus iliohypogastricus}})
* хълбочно-слабинният нерв ({{lang-la|nervus ilioinguinalis}})
* полово-бедреният нерв ({{lang-la|nervus genitofemoralis}})
* бедреният нерв ({{lang-la|nervus femoralis}})
* запушеният нерв ({{lang-la|nervus obturatorius}})
==== Кръстцово нервно сплетение ====
{{основна|Кръстцово нервно сплетение}}
Кръстцовото нервно сплетение ({{lang-la|plexus sacralis}}) се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L<sub>4</sub>) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L<sub>5</sub>) и кръстцовите нерви (S<sub>1</sub> – S<sub>5</sub>). От кръстцовото сплетение излизат:<ref name="prives" />
* къси клонове
** горен седалищен нерв ({{lang-la|nervus gluteus superior}})
** долен седалищен нерв ({{lang-la|nervus gluteus inferior}})
** полов нерв ({{lang-la|nervus pudendus}})
* дълги клонове
** седалищен нерв ({{lang-la|nervus ischiadicus}})
** вътрешен стъпален нерв ({{lang-la|nervus plantaris medialis}})
** страничен стъпален нерв ({{lang-la|nervus plantaris lateralis}})
** общ подбедрен нерв ({{lang-la|nervus peroneus communis}})
==== Опашно нервно сплетение ====
Ред 127:
Невропатиите се характеризират с:<ref name="cn" />
* нарушения на чувствителността (от невропатичен тип);
* нарушения на движенията (периферни [[пареза|парези]]);
* нарушения на [[вегетативна нервна система|вегетативно]]-[[метаболизъм|трофичните]] функции.
[[Невралгия]]та е [[болка]] в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.
| |||