Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомията на нервната система. За град вижте Нерви.

Нервна система на човека

Нервът (на латински: nervus) е влакно, по което се предават нервните импулси в организма на висшите (сложните многоклетъчни) животни. Съвкупността от всички нерви в организма на гръбначните животни, извън главния и гръбначния мозък, се нарича периферна нервна система (ПНС). Във функционално отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – вегетативен и соматичен. Вегетативната нервна система има симпатиков и парасимпатиков дял. Филогенетично нерви и нервна система се появяват за пръв път при мешестите животни.[1]

Нервните импулси, които се пренасят през нерва са изключително бързи, и могат да достигнат до скорости от 120 m/s. Импулсите се движат от един неврон към друг, преминавайки през синапси, където информацията се преобразува от електрическа в химическа и след това обратно към електрическа.[2][3]

Съдържание

Историческо развитие на невроанатомиятаРедактиране

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на човека в „Трактат по анатомия“ на индийския лекар Бхаскаре Бхатше, през X век пр.н.е. В труда си „За частите на животнитеАристотел (384 г. пр.н.е.322 г. пр.н.е.) описва три черепномозъчни нерва (зрителен, обонятелен и слухово-вестибуларен) и отличава периферните нерви от кръвоносните съдове в тялото на животните. Клавдий Гален (129 г. – 200 г.) описва седем чифта черепномозъчни нерви, четирихълмието на главния мозък и голямата мозъчна вена в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.[4] Едно от най-значимите му открития е, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервите.[5] Значителен брой периферни нерви описва и зарисува Андреас Везалий (15141564) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. на латински: De corporis humani fabrica) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.[6] Габриеле Фалопио (15231562) описва канала на лицевия нерв в своите „Анатомически наблюдения“ (1561, в ориг. на латински: Observationes anatomicae). Руският учен и лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина Иван Петрович Павлов (18491936) открива условните рефлекси и първи доказва биологичните основи на психичната дейност при човека и животните.[7]

Хистологичен строеж на нервитеРедактиране

 
Хистологичен строеж на нерва

Хистологично нервите имат тръбообразен строеж. В средата на нерва се разполагат един или няколко аксона, по които протичат нервните импулси. Аксоните са обвити с олигодендроглиоцити (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид микроглиеви клетки, които обвиват спираловидно аксона на нервната клетка и секретират миелин (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните клетки от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси. Най-отвън нервите са покрити със съединителна тъкан. Големите нерви са снабдени с кръвоносни съдове, малките се изхранват периферно.[1]

Видове нервиРедактиране

Нервните импулси могат да бъдат еферентни (командни, низходящи) – от централната нервна система (ЦНС) към тъканите и органите в тялото, и аферентни (чувствителни, възходящи) нервни импулси – от периферните нервни рецептори към ЦНС.[1]

Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат:[1]

  • еферентни – провеждат командни нервни импулси от ЦНС към изпълнителните тъкани и органи – мускули и жлези;
  • аферентни – провеждат чувствителни нервни импулси от периферните рецептори към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като чувствителни или осезателни;
  • смесени – състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните – около тях.

Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат:[1]

Черепномозъчни нервиРедактиране

 
Началото на черепномозъчните нерви в основата на мозъчния ствол (вентрален изглед)

Черепномозъчните нерви (на латински: Nervi craniales) излизат директно от мозъчния ствол на главния мозък (с изключение на първите два нерва – обонятелният и зрителният).

При човека и бозайниците те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към соматичната нервна система – моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и парасимпатикови влакна.[8]

Черепномозъчните нерви са:[8]

  1. Обонятелен нерв (I черепномозъчен нерв, на латински: nervus olfactorius);
  2. Зрителен нерв (II черепномозъчен нерв, на латински: nervus opticus);
  3. Очедвигателен нерв (III черепномозъчен нерв, на латински: nervus oculomotorius);
  4. Макаровиден нерв (IV черепномозъчен нерв, на латински: nervus trochlearis);
  5. Троичен нерв (V черепномозъчен нерв, на латински: nervus trigeminus);
  6. Отвеждащ нерв (VI черепномозъчен нерв, на латински: nervus abducens);
  7. Лицев нерв (VII черепномозъчен нерв, на латински: nervus facialis);
  8. Слухово-вестибуларен нерв (VIII черепномозъчен нерв, на латински: nervus vestibulocochlearis);
  9. Езико-гълтачен нерв (XI черепномозъчен нерв, на латински: nervus glossopharyngeus);
  10. Блуждаещ нерв (X черепномозъчен нерв, на латински: nervus vagus);
  11. Добавъчен нерв (XI черепномозъчен нерв, на латински: nervus accessorius);
  12. Подезичен нерв (XII черепномозъчен нерв, на латински: nervus hypoglossus);

Гръбначномозъчни нервиРедактиране

 
Гръбначен мозък с дорзални и вентрални коренчета

Гръбначномозъчните нерви (на латински: nervi spinales) имат метамерен строеж. При човека те са 31 чифта:

  • 8 шийни (на латински: nervi cervicales; съкратено изписване: C1 – C8);
  • 12 гръдни (на латински: nervi thoracales; съкратено изписване: T1 – T12);
  • 5 поясни (на латински: nervi lumbales; съкратено изписване: L1 – L5);
  • 5 кръстцови (на латински: nervi sacrales; съкратено изписване: S1 – S5);
  • 1 опашен (на латински: nervus coccygealis; съкратено изписване: Co1).

Всеки чифт гръбначномозъчни нерви се състои от два билатерално симетрични нерва – ляв (на латински: nervus sinister) и десен (на латински: nervus dexter). Всеки периферен нерв е свързан с гръбначния мозък чрез две коренчета – задно (дорзално, постериорно) чувствително (аферентено) и предно (вентрално, антериорно) двигателно (еферентено). В гръбначномозъчния канал, встрани от гръбначния мозък, двете коренчета се съединяват в общ ствол – на латински: truncus n. spinalis.

Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на прешлените, по дължината на гръбначния стълб. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен ганглий (на латински: ganglion spinale). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват ганглии в тъканите и органите, които инервират. [9]

След излизането си от междупрешленния отвор, стволът на всеки гръбначномозъчен нерв се разделя на четири клона:[9]

  • заден клон (на латински: ramus dorsalis) – към гръбната мускулатура и покриващата я кожа;
  • преден клон (на латински: ramus ventralis) – към предната част на туловището и крайниците;
  • бели съединителни клонове (на латински: rami communicantes albi) – към симпатиковия дял за инервация на вътрешните органи и кръвоносните съдове;
  • менингеален клон – за инервация на обвивките на гръбначния мозък, обратно през междупрешленния отвор.

Периферни нервни сплетенияРедактиране

Периферните нервни сплетения (наричани още сплитове) са нервни образувания, които се формират от съединяването на нервни влакна от гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви.[9]

Шийно нервно сплетениеРедактиране

Шийното нервно сплетение (на латински: plexus cervicalis) се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C1 – C4) и клонове на 11-я (добавъчен) и 12-я (подезичен) черепномозъчни нерви, и симпатиковия ствол. От шийното сплетение излизат:[9]

  • малкият тилен нерв (на латински: nervus occipitalis minor)
  • големият ушен нерв (на латински: nervus auricularis magnus)
  • напречният шиен нерв (на латински: nervus transversus coli)
  • надключичните нерви(на латински: nervi supraclaviculares)

Раменно нервно сплетениеРедактиране

Раменното нервно сплетение (на латински: plexus brachialis) се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C5 – C8), първия гръден (Th1) и понякога клон от C4. От раменното сплетение излизат две групи нерви:[9]

  • къси нерви
    • нерви на лопатката
    • подключичният нерв (на латински: nervus subclavius)
    • подмишничният нерв (на латински: nervus auxillaris)
  • дълги нерви

Поясно-кръстцово нервно сплетениеРедактиране

Поясно-кръстцовото сплетение (на латински: plexus lumbosacralis) е обширно нервно образувание, което се състои от три части – поясно, кръстцово и опашно сплетение.[9]

Поясно нервно сплетениеРедактиране

Поясното нервно сплетение (на латински: plexus lumbalis) се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L1 – L3) и горната част на четвъртия (L4). От поясното сплетение излизат:[9]

  • хълбочно-подстомашният нерв (на латински: nervus iliohypogastricus)
  • хълбочно-слабинният нерв (на латински: nervus ilioinguinalis)
  • полово-бедреният нерв (на латински: nervus genitofemoralis)
  • бедреният нерв (на латински: nervus femoralis)
  • запушеният нерв (на латински: nervus obturatorius)

Кръстцово нервно сплетениеРедактиране

Кръстцовото нервно сплетение (на латински: plexus sacralis) се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L4) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L5) и кръстцовите нерви (S1 – S5). От кръстцовото сплетение излизат:[9]

  • къси клонове
  • дълги клонове
    • седалищен нерв (на латински: nervus ischiadicus)
    • вътрешен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris medialis)
    • страничен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris lateralis)
    • общ подбедрен нерв (на латински: nervus peroneus communis)

Опашно нервно сплетениеРедактиране

Опашното нервно сплетение (на латински: plexus coccygeus) се образува от предните клончета на петия кръстцов гръбначномозъчен нерв (S5) и на опашния гръбначномозъчен нерв. От опашното нервно сплетение излизат анално-опашните нерви (на латински: nervi anococcygei).[9]

Заболявания на периферните нервиРедактиране

Заболяванията на периферните нерви се означават като невропатия. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – полиневропатия. Заболяванията на нервните сплитове се наричат плексопатия. Заболяванията на нервните коренчета на гръбначния мозък се означават като радикулопатия.[10]

Невропатиите се характеризират с:[10]

Невралгията е болка в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Кръстев, Харалампи и др. Цитология и хистология: [Учебник] за студентите от ВИЗВМ [Ст. Загора], Ветеринарномедицински факултет. София, Земиздат, 1993. ISBN 954-05-0083-4. с. 399.
  2. Human Anatomy & Physiology. 7th. Pearson, 2007. ISBN 0-8053-5909-5. p. 388 – 602. (на английски)
  3. Purves, Dale, George J. Augustine, David Fitzpatrick, William C. Hall, Anthony-Samuel LaMantia, James O. McNamara, and Leonard E. White. Neuroscience. 4th ed.. Sinauer Associates, 2008. ISBN 978-0-87893-697-7. p. 11 – 20. (на английски)
  4. Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971(рус.)
  5. Frampton, M. Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B.C.–A.D. 1300. Saarbrücken, VDM Verlag, 2008. p. 180 – 323. (на английски)
  6. А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954.(рус.)
  7. Артамонов В. И. Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. – М.: Академия, 2003. – С. 24.(рус.)
  8. а б Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни. Том 2. 1999. ISBN 9544870288. с. 395.
  9. а б в г д е ж з и Привес, Михаил Григорьевич и др. Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное. Санкт Петербург, СПбМАПО, 2006. ISBN 5-98037-028-5. с. 720. (на руски)
  10. а б Яхно, Николай Н и др. Частная неврология. Москва, Медицинское информационное агентство, 2006. ISBN 9785894813379. с. 189. (на руски)