Парен котел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Flammrohrrauchrohkessel.jpg|thumbмини|Парен котел]]
 
'''Парен котел''' (понякога неправилно и '''парогенератор<ref>Виж статията за [[парогенератор]].</ref>''') е [[котел (техника)|котел]], предназначен за генериране на наситена или прегрята [[пара]]. Може да използва енергията на [[гориво]], изгаряно в горивна камера, [[електрическа енергия]] (електрически парен котел) или да утилизира (използва) топлината, отделяща се от други установки ([[Котел-утилизатор|котли-утилизатори]]).
Ред 58:
 
== Барабанни котли ==
[[Файл:Zwangsumlaufkessel.jpg|thumbмини|Циркулация на водата в барабанен котел с принудителна циркулация<br />1. Захранваща помпа<br />2. Икономайзер <br />3. Възходящи тръби<br />4. Низходящи тръби<br />5. Барабан<br />6. Паропрегревател<br />7. Към турбината<br />8. Циркулационна помпа]]
Водата в този котел, преминала [[икономайзер]], попада в [[Барабан на парен котел|барабана]] (намира се отгоре на котела), от който под действие на силите на тежестта (в котлите с естествена циркулация) попада в низходящите ненагреваеми тръби, а след това във възходящите нагреваеми тръби, където става и парообразуването (двата вида тръби образуват циркулационен контур). Поради разликата в плътността на пароводната смес в нагреваемите тръби, която е по-малка от низходящите, паро-водната смес се издига по тях в барабана. В него тя се разделя на пара и вода. Водата отново слиза по низходящите тръби, а наситената пара отива в [[паропрегревател]]я. В котлите с естествена циркулация кратността на циркулациите на водата по циркулационния контур е от 5 до 30 пъти.
 
Ред 66:
 
== Проточни (правотокови) котли ==
[[Файл:Bensonkessel.jpg|thumbмини|Циркулация на водата в проточен котел <br />1. помпа<br />2. икономайзер<br />3. Изпарителни тръби<br />6. Паропрегревател<br />7. Към турбината]]
Правотоковите котли няма барабан. През изпарителните тръби водата преминава само един път, постепенно превръщайки се на пара. Зоната, където завършва парообразуването, се нарича преходна. След изпарителните тръби пароводната смес (пара) попада в паропрегревател. Много често правотоковите котли имат и междинен [[паропрегревател]]. Правотоковият котел е отворена хидравлична система. Такива котли работят не само в докритично, но и на [[Критична точка|свръхкритично налягане]].
 
Ред 82:
== Литература ==
* [https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Паровые_котлы Паровые котлы]//[[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
* Энергетические установки электростанций / Э. П. Волков, В. А. Ведяев, В. И. Обрезков; Под ред. Э. П. Волкова.-М. : Энергоатомиздат, 1983. – 280 с.
* [[Советский энциклопедический словарь]]. – М.: „[[Советская энциклопедия]]“, 1990
* [http://www.nchkz.ru/lib/25/25849/index.htm ГОСТ 23172 – 78*. Котлы стационарные. Термины и определения] {{икона|ru}}