Гореме: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
м . .->. ; козметични промени |
||
Ред 9:
}}
'''
== География ==
Ред 18:
В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на XII и първата половина на XIII век. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на XVII век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през XIX век са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През 1860 на мястото на малък [[параклис]] от 1804 е построена [[Църква (сграда)|
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след 1878 към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
През 1890 година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на XIX век [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>{{МЕС|188}}</ref>.
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от [[Гоце Делчев]]. Тук той научава новината за [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.</ref>
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.</ref>
Ред 50:
* Попов, Кирил. Гореме от древността до днес, Бургас, 2007.
== Бележки ==
<references/>
{{Община Струмяни}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в област Благоевград]]
| |||