Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 88:
След връщането на Ернрот в Русия той е върнат на служба в Генералния щаб, но ролята му в преврата в България е остро критикувана от либералния печат, което става повод за забраната за половин година на популярния вестник „[[Голос]]“. Ернрот отговаря на публикациите с писмо, публикувано във вестник „[[Санктпетербургские ведомости]]“, в която казва, че всички негови действия са съгласувани с руското правителство, а мерките след преврата не са особено крайни, тъй като никой не е екзекутиран. Към критиките срещу него се присъединяват и някои правителствени кръгове, тъй като след заминаването на Ернрот отношенията на Русия с новия режим в България започват да се обтягат.{{hrf|Цачевски|2013|332 – 339}}
В началото на 1882 година Казимир Ернрот поема поста на заместник на държавния секретар за Финландия – заместник-ръководител на министерството в руския кабинет, отговорно за [[Велико княжество Финландия|Великото княжество Финландия]]. Наред с това той става заместник-канцлер на [[Хелзинкски университет|Хелзинкския университет]], като на практика е административен ръководител на училището, тъй като номинално за негов канцлер е назначаван руския престолонаследник.{{hrf|Цачевски|2013|357 – 358}}
В началото на 1883 година българският княз Александър влиза в конфликт с министър-председателя и руски генерал [[Леонид Соболев]]. През май на среща с император Александър III той се опитва да издейства връщането в България на Казимир Ернрот, на когото разчита да изглади българо-руските отношения и да стабилизира Режима на пълномощията, но руското правителство не посреща с ентусиазъм това предложение и то се проваля. След абдикацията на княз Александър през 1886 година се правят дипломатически сондажи за назначаването на Ернрот за член на регентския съвет, представляващ Великите сили, но идеята е отхвърлена от британското правителство.{{hrf|Цачевски|2013|363 – 365, 368 – 369}}
=== Последни години ===▼
През септември 1888 година Ернрот става държавен секретар за Финландия с ранг на министър, като по това време е най-високопоставеният финландец в администрацията на Руската империя. На този пост той организира участието на Финландия в [[световното изложение]] в [[Париж]] през 1889 година. Мандатът му начело на министерството съвпада със засилен натиск на руското правителство за русификация на Финландия и по-пълното ѝ интегриране в империята, което среща съпротива в страната. Опитвайки се да балансира между двете страни, Ернрот е критикуван от националистите както във Финландия, така и в Русия. Недоволен от положението си, той на няколко пъти подава оставка, докато е освободен от поста си на 5 април 1891 година, а няколко дни по-късно е уволнен и от армията.{{hrf|Цачевски|2013|358 – 360}}
▲=== Последни години ===
След пенсионирането си Казимир Ернорт се установява в имението си Сееста. През 1902 година, заради влошеното си здраве, се премества при сестра си Адел в Хелзинки. Той живее уединено без да участва в обществения живот, като периодично посещава различни европейски лечебни курорти. В края на 1912 година получава сърдечен удар и няколко месеца остава на легло.{{hrf|Цачевски|2013|368 – 370}}
Казимир Ернрот умира от повторен [[Инфаркт на миокарда|инфаркт]] на 5 февруари 1913 година в дома си в Хелзинки. Погребан е в семейната гробница в Настола.{{hrf|Цачевски|2013|370}}
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от [[Втората световна война]] Адолф Ернрот и бившият президент на „[[Нокиа]]“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
Line 120 ⟶ 121:
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Отношения между България и Финландия]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]
| |||