Разлика между версии на „Къздервент“

13 байта изтрити ,  преди 3 години
Караманли са далеч само в Кападокия
(Караманли са далеч само в Кападокия)
А [[Васил Кънчов]] пише, че селото има 440 къщи и смята, че къздервентци са недоброволни преселници от Охридско.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_06.htm Шишманов, Димитър. „Необикновената история на Малоазийските българи“, II издание, „Пони“, София, 2001, стр. 49-50.]</ref>
 
Към края на 19 век Къздервент постепенно се турцизира като език и елинизира като национално съзнание, вследствие на смесени бракове и влияние на околните [[караманлии|караманлийски]]турскоезични гръцки села . След краха на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] жителите на Къздервент се изселват в Гърция по силата на Лозанския договор. Бежанците от Къздервент са настанени в изселеното българско село [[Дъбово (Ном Кукуш)|Дъбово]] (Валтуди), както и заедно с местни, понтийци и тракийци в селата [[Оризарци]] (Ризия), [[Геракарци]] (Геракона), [[Либахово]] (Филирия) и [[Кушиново]] (Полипетро).<ref>[http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.]</ref> Девет семейства бежанци от Къздервент се заселват в дойранското село [[Ашиклар]].<ref>[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=47&Itemid=103 Сайт на Дем Ашиклар]</ref> Българският език оставя силни следи в турския говор на къздервентци.
 
== Бележки ==
41

редакции