Психиатрия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 13x кавички, 12x тире, 5x нов ред, 24 интервала, А|АБ, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 16:
[[Психично разстройство|Психични заболявания]] датират още с появата на човечеството. [[праистория|Праисторическият]] човек е виждал тяхната причина във вселяването на зли сили и духове. Доказателство за това са откритите из много краища на земята черепни трепанации. Свързва се с периода на [[анимизъм]].
 
Първи предпоставки за научна психиатрия се откриват в [[Древна Гърция]]. Там психичната болест е била обект на внимание. За това свидетелстват исторически документи и художествена литература. В тях по някакъв повод се говори за психично болни и отношението на старите гърци към тях. Отношението е било сурово: връзвали са ги, оковавали са ги, замеряли са ги с камъни и др. Тогава се е смятало, че [[душа]]та е локализирана под [[диафрагмаДиафрагма (анатомия)|диафрагмата]]та. На(на гръцки phren – френ). Този корен се намира по-късно в обозначенията на психични заболявания с термини на древногръцките лекари като „френит“, „парафренит“ и др. При [[Хипократ]] се срещат понятия като [[мания]], [[меланхолия]], френит, [[епилепсия]], [[параноя]], парафренит и [[хистерия]]. Според [[Платон]] хистерията (hystera – матка) засягала единствено жените и се дължала на полова незадоволеност, при която „празната“ [[матка]] започвала да странства из тялото, достигала чак до гърлото и така причинявала симптомите на болестта. [[Аристотел]] споменава за виждането на образи, приемани за действителност. Това е едно от първите описания на зрителни [[халюцинации]]. За [[Питагор]] епилепсията била мозъчно заболяване. Той учил, че разумът и разсъдъкът се помещавали в мозъка, а чувствата – в сърцето.
 
През I век от н.е. в [[Римска империя|Римската империя]] Целз съставя голяма енциклопедия, обединяваща дотогавашните медицински знания, включително и тези за психичните заболявания. През II от н.е. ученият грък Сорана изпреварва с векове времето си. Според него психично болните не бива да се бият или връзват, а да се „държат за ръка“, за да не се наранят. Той дава указания за подредбата на стаята на лечение на болния, подбор на четивото му, за лечебно въздействаща музика и др. Тези хуманни идеи ще навлязат чак през XVIII век, заради тъмните векове на [[Средновековие]]то. Дали нивото на психиатрията е щяло да стане по-високо и по-бързо развиващо се без тъмните векове, може само да се гадае.