Психиатрия: Разлика между версии

Първи предпоставки за научна психиатрия се откриват в [[Древна Гърция]]. Там психичната болест е била обект на внимание. За това свидетелстват исторически документи и художествена литература. В тях по някакъв повод се говори за психично болни и отношението на старите гърци към тях. Отношението е било сурово: връзвали са ги, оковавали са ги, замеряли са ги с камъни и др. Тогава се е смятало, че [[душа]]та е локализирана под [[диафрагмаДиафрагма (анатомия)|диафрагмата]]та. На(на гръцки phren – френ). Този корен се намира по-късно в обозначенията на психични заболявания с термини на древногръцките лекари като „френит“, „парафренит“ и др. При [[Хипократ]] се срещат понятия като [[мания]], [[меланхолия]], френит, [[епилепсия]], [[параноя]], парафренит и [[хистерия]]. Според [[Платон]] хистерията (hystera – матка) засягала единствено жените и се дължала на полова незадоволеност, при която „празната“ [[матка]] започвала да странства из тялото, достигала чак до гърлото и така причинявала симптомите на болестта. [[Аристотел]] споменава за виждането на образи, приемани за действителност. Това е едно от първите описания на зрителни [[халюцинации]]. За [[Питагор]] епилепсията била мозъчно заболяване. Той учил, че разумът и разсъдъкът се помещавали в мозъка, а чувствата – в сърцето.