XML: Разлика между версии

'''XML''' (произнася се ''екс-ем-ел'', от [[английски език|англ.]] e'''X'''tensible '''M'''arkup '''L'''anguage — '''разширяем маркиращ език (РМЕ)''') е стандарт (метаезик), дефиниращ правила за създаване на специализирани маркиращи езици, както и синтаксисът, на който тези езици трябва да се подчиняват. Сам по себе си той е безполезен, защото указва само как да бъде структуриран един документ (чрез маркиране с етикети), но не и какво означават отделните маркери (етикети). Ето защо е по-правилно да се нарече ''метаезик'' отколкото ''език'' — обикновените езици имат [[семантика]], т.е. предават някаква информация, докато XML указва само ''граматиката'' (по-точно ''[[синтаксис]]а'') на езиците, базирани на него.

Ползата от XML се състои в това, че синтаксисът (структурирането) на документите се измисля само веднъж, а специализираните маркиращи езици само дефинират [[семантика]]та т.е. набора от маркиращи етикети и тяхното значение. Другата изгода е, че XML прави възможно разработването на семантично агностични програмни средства които могат да обработват всички XML базирани езици, дори и такива които не са съществували по време на съставянето на софтуера. Тези програмни средства могат след това да се използват и в изработването на софтуер който е написан за конкретен XML език. Или накратко —– разделянето на синтаксиса от семантиката е поредното въплъщение на принципа ''„Разделяй и владей“''.

Тук текстът ''Иван Димитров Георгиев'' е маркиран с етикет <name> като по този начин указваме, че маркираният къс информация искаме да бъде разглеждан като едно цяло, имащо определено значение. Етикетите вървят по двойки —– отварящ и затварящ, маркиращи съответно началото и края на маркирания текст.

Именно това е ролята на XML разширенията —– да опишат допълнителни синтактични правила като това кои етикети къде могат да се срещат, както и да се изясни тяхната семантика (значение). Тези допълнителни синтактични правила са в тясна зависимост от семантиката на етикетите и по това се различават от общите XML правила. Описването им лесно може да се формализира, за която цел са създадени специални езици. Тези езици се наричат XML схеми (XML schemas) и задават допълнителните синтактични правила, на които трябва да отговаря документ, написан според някой от резширяващите XML стандарти.

Документи, които отговарят на правилата, описани в дадена XML схема, се наричат '''валидни'''. Валидните документи винаги са и добре оформени. Една от най-простите XML схеми е DTD ([[Document Type Definition]] —– Дефиниция на документен тип). Схемата, на която отговаря XML документът, се посочва в началото му и следва определен от XML синтаксис:

Втората задача на разширяващите стандарти —– описване на семантиката —– е по-трудна и обикновено се описва в изказен, полуформален текст, предназначен да бъде четен от хора (за разлика от XML схемите, които са формални и могат да се ''разбират'' от програмите). Спазването на семантиката е изцяло задължение на този, който съставя документа, и не може да бъде проверено от програма.

* [[XHTML]] — превъплъщение на [[HTML]] езика, променен така че да отговаря на XML стандарта

* MathML —– език за описване на математически изрази

* SVG —– описване на векторна графика

* XSL (Extensible Stylesheet language —– Разширяем език за стилове) е всъщност семейство езици, чрез които може да се опише как един XML документ да бъде трансформиран или форматиран:

** XSL Transformations

** XSL Formatting Objects

** XPath

* DOM (Document Object Model —– Обектен документен модел) —– стандартен обектен модел за програмен достъп до XML документи