Григор Хаджикимов: Разлика между версии

Роден е в 1893 година в [[щип]]ската махала [[Ново село (община Щип)|Ново село]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]]. Брат е на [[Симеон Хаджикимов]] и племенник на [[Тодор Лазаров]]. Получава прогимназиално образование.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 -– 1924, Льовен, 1965, стр. 711.</ref> Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 -– 1924, Льовен, 1965, стр. 718 -– 719.</ref>

От 1923 е четник при [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]]. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на [[Траян Лакавишки]] и Григор Хаджикимов, в която е и [[Владо Черноземски]], унищожава 20 войници.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 139.</ref> Същата година участва в комисия заедно с [[Александър Протогеров]] и [[Крум Петишев]] по комплектуването на 500 души четници от различните околии<ref>Македония -– история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.</ref>.

* Христо Кимов, водач на делегация в Щип, която иска от сръбските власти повторно отваряне на българските училища и църкви в областта, след което е многократно затварян и изтезаван<ref>Македония -– история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.90-91.</ref>

* Мише Хаджикимов, български общественик от Щип, измъчван при Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година, когато е на 70 години<ref>Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ -– Selci Umbro, 1958, стр. 85.</ref>