Отваря главното меню

Хаджи Григор Хаджикимов, наричан Аджията, е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Григор Хаджикимов
български революционер
Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)
Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)

Роден
Починал
1965 г. (72 г.)
Григор Хаджикимов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1893 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Симеон Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Получава прогимназиално образование.[2] Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.[3]

От 1923 е четник при Панчо Михайлов. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на Траян Лакавишки и Григор Хаджикимов, в която е и Владо Черноземски, унищожава 20 войници.[4] Същата година участва в комисия заедно с Александър Протогеров и Крум Петишев по комплектуването на 500 души четници от различните околии[5].

След освобождението на Щип в 1941 година се установява в родния си град и отваря книжарница. През октомври 1944 година комунистическите македонистки власти го арестуват и го осъждат на смърт чрез обесване. Помилван, лежи 11 години в Идризово. Умира в 1965 година в Щип.

Вижте същоРедактиране

  • Васил Хаджикимов
  • Христо Кимов, водач на делегация в Щип, която иска от сръбските власти повторно отваряне на българските училища и църкви в областта, след което е многократно затварян и изтезаван[6]
  • Мише Хаджикимов, български общественик от Щип, измъчван при Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година, когато е на 70 години[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718 – 719.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 139.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.
  6. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.90-91.
  7. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ – Selci Umbro, 1958, стр. 85.