Григор Хаджикимов

български революционер

Хаджи Григор Ефтимов Хаджикимов или Кимов, наричан Аджията (изписване до 1945 година: Григоръ хаджи Кимовъ), е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Григор Хаджикимов
български революционер
Григор Хаджикимов (брадатия с фуражка) с двама четници[1]
Григор Хаджикимов (брадатия с фуражка) с двама четници[1]
Роден
1893 г.
Починал
1965 г. (72 г.)
Семейство
Братя/сестриСимеон Хаджикимов
Григор Хаджикимов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в 1893 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Симеон Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Получава прогимназиално образование.[3] Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.[4]

 
Кочанската чета на Панчо Михайлов (вляво), Григор Хаджикимов (трети седнал) и Шабан Облешевски (долу вдясно)

От 1923 е четник при Панчо Михайлов. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на Траян Лакавишки и Григор Хаджикимов, в която е и Владо Черноземски, унищожава 20 войници.[5] Същата година участва в комисия заедно с Александър Протогеров и Крум Петишев по комплектуването на 500 души четници от различните околии[6]. Дълго време той обикаля из Петричка околия и специално в Огражден, за да контролира селската милиция и местните чети.[7]

След освобождението на Щип в 1941 година се установява в родния си град и отваря книжарница. През октомври 1944 година комунистическите македонистки власти го арестуват и го осъждат на смърт чрез обесване. Помилван, лежи 11 години в Идризово. Умира в 1965 година в Щип.[8]

 
Присъда на Висшия югославски военен съд при Генералния щаб на ЮНА на Евтим Бойчев, Григор Хаджикимов, Тодор Гичев, Симеон Алексов и Роза Койзеклиева, 25 юни 1945 г.
Текст
VOJNOM SUDU V ARMIJSKE OBLASTI
Viši vojni sud, veće kod Generalštaba Jug. Armije, rasmotrio je presudu, Vojnog suda - Stipske vojne oblasti od 17 maja 1945 god. sud BR. 186/45 u krivičnom predmetu protiv optuženijh, Kojzeklieve Miševe Roze, profesorke iz Štipa, Aleksova Ivanov Simeona, ovčara iz sela Buništa, sreza Kočanskog, Bojčeva Dimitrov Eftima, bivšeg sreskog načelnika u Strumica, Gičeva Gerasimov Dr. Todor, lekara iz Štipa, Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, knjižara iz Štipa, koji su zbog dela... osudjeni na smrt i gubitak gradjanske časti za uvek, a Bojčev, Dr. Gičev i Hadži Kimov i na konfiskaciju imovine, pa je tu presudu u pogledu krivičnog dela POTVRDIO, a u pogledu ozrečenih kazni PREINACIO i optužene je kaznio kako sledi:
1/ Kojzeklijovu Miševa Rozu, na 10 (deset) godina robije i gubitak gradjanske časti za 5 (pet) godina.
2/ Aleksova Ivanov Simeona, na 15 (petnaeset) godina robije i gubitak gradjanse časti za 10 (deset) godina.
3/ Bojčeva Dimitrov Eftima, na doživotnu robiju, trajan gubitak gradjanske časti i konfiskaciju imovine.
4/ Gičeva Gerasimov Dr. Todora, na 15 (petnajst) godina robije gubitak gradjanske časti za 10 (deset) godina i konfiskaciju imovine.
5/ Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, na 15 (petnajst) godine robije, gubitaj gradjanske časti za 10 godina i konfiskaciju imovine...

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. ЦДА, фонд 1803К, опис 1, а.е. 73, л. 1
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 - 179.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 139.
  6. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.167.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 85.