Григор Хаджикимов

Григор Хаджикимов
	Григор Хаджикимов
български революционер
	Григор Хаджикимов (брадатия с фуражка) с двама четници
Роден	1893 г. Ново село, Османска империя
Починал	1965 г. (72 г.) Щип, Социалистическа федеративна република Югославия
Семейство
Братя/сестри	Симеон Хаджикимов
	Григор Хаджикимов в Общомедия

Хаджи Григор Ефтимов Хаджикимов или Кимов, наричан Аджията (изписване до 1945 година: Григоръ хаджи Кимовъ), е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.^[2]

Биография редактиране

Роден е в 1893 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Симеон Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Получава прогимназиално образование.^[3] Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.^[4]

Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)

От 1923 е четник при Панчо Михайлов. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на Траян Лакавишки и Григор Хаджикимов, в която е и Владо Черноземски, унищожава 20 войници.^[5] Същата година участва в комисия заедно с Александър Протогеров и Крум Петишев по комплектуването на 500 души четници от различните околии^[6]. Дълго време той обикаля из Петричка околия и специално в Огражден, за да контролира селската милиция и местните чети.^[7]

След освобождението на Щип в 1941 година се установява в родния си град и отваря книжарница. През октомври 1944 година комунистическите македонистки власти го арестуват и го осъждат на смърт чрез обесване. Помилван, лежи 11 години в Идризово. Умира в 1965 година в Щип.^[8]

Документ на Григор Хаджикимов като щипски войвода на ВМРО

Присъда на Висшия югославски военен съд при Генералния щаб на ЮНА на Евтим Бойчев, Григор Хаджикимов, Тодор Гичев, Симеон Алексов и Роза Койзеклиева, 25 юни 1945 г.

Текст

“	VOJNOM SUDU V ARMIJSKE OBLASTI Viši vojni sud, veće kod Generalštaba Jug. Armije, rasmotrio je presudu, Vojnog suda - Stipske vojne oblasti od 17 maja 1945 god. sud BR. 186/45 u krivičnom predmetu protiv optuženijh, Kojzeklieve Miševe Roze, profesorke iz Štipa, Aleksova Ivanov Simeona, ovčara iz sela Buništa, sreza Kočanskog, Bojčeva Dimitrov Eftima, bivšeg sreskog načelnika u Strumica, Gičeva Gerasimov Dr. Todor, lekara iz Štipa, Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, knjižara iz Štipa, koji su zbog dela... osudjeni na smrt i gubitak gradjanske časti za uvek, a Bojčev, Dr. Gičev i Hadži Kimov i na konfiskaciju imovine, pa je tu presudu u pogledu krivičnog dela POTVRDIO, a u pogledu ozrečenih kazni PREINACIO i optužene je kaznio kako sledi: 1/ Kojzeklijovu Miševa Rozu, na 10 (deset) godina robije i gubitak gradjanske časti za 5 (pet) godina. 2/ Aleksova Ivanov Simeona, na 15 (petnaeset) godina robije i gubitak gradjanse časti za 10 (deset) godina. 3/ Bojčeva Dimitrov Eftima, na doživotnu robiju, trajan gubitak gradjanske časti i konfiskaciju imovine. 4/ Gičeva Gerasimov Dr. Todora, na 15 (petnajst) godina robije gubitak gradjanske časti za 10 (deset) godina i konfiskaciju imovine. 5/ Hadži Kimova Eftimov Hadži Gligora, na 15 (petnajst) godine robije, gubitaj gradjanske časti za 10 godina i konfiskaciju imovine...	”

Вижте също редактиране

Васил Хаджикимов
Христо Хаджикимов
Мише Хаджикимов, български общественик от Щип, измъчван при Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година, когато е на 70 години^[9]

Бележки редактиране

↑ ЦДА, фонд 1803К, опис 1, а.е. 73, л. 1
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 - 179.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 139.
↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.167.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 85.

[1] ЦДА, фонд 1803К, опис 1, а.е. 73, л. 1

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.

[3] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.

[4] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 - 179.

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 139.

[6] Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.167.

[7] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.

[8] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.

[9] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 85.

[2]

[1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]