Балто-фински езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на BotNinja |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 23:
== Вътрешна класификация ==
Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:
* '''северна група''': фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
* '''южна група''': естонски (+ въро), вотски и ливонски.
Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на [[южнославянски езици|южнославянските езици]] те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни [[диалект]]и.
Ред 33:
=== Фонетика и фонология ===
* Ударението е на първата сричка.
* Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи ''tuli'' (огън)
* [[гласни звукове|Гласните]] са с по-голяма честотност от [[съгласни звукове|съгласните]]. Във [[фински]] например на всеки 100 гласни
* Има много [[дифтонг]]и. В [[естонски]]я например се срещат следните дифтонги: ''iu'', ''ei'', ''ea'', ''eo'', ''äi'', ''äe'', ''äo'', ''äu'', ''öi'', ''öe'', ''öa'', ''üi'', ''õi'', ''õe'', ''õa'', ''õu'', ''ai'', ''ae'', ''ao'', ''au'', ''oi'', ''oe'', ''oa'', ''ou'', ''ui''.
=== Морфология ===
* Липса на граматически [[Род (граматика)|род]].
* Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
{| class="prettytable"
|-bgcolor='#COFOFO'
Ред 54:
|}
* Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им).
* Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapa-ttaa'' (поръчвам нечие убийство).
=== Синтаксис ===
* Базов словоред: SVO ([[подлог]] – [[сказуемо]] – [[допълнение]]).
* Изразяване на [[отрицание]]то с помощта на специален [[глагол]]. Пълното [[спрежение]] на отрицателния глагол ''e''- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: ''en lue'' (не чета), ''et lue'' (не четеш), ''ei lue'' (не чете), ''emme lue'' (не четем), ''ette lue'' (не четете), ''eivät lue'' (не четат).
=== Речников състав ===
* Различията в [[речников състав|речниковия състав]] и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.
''Сравнение на някои общи понятия''
| |||