История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 32:
През [[1992]] г. [[Организация за съдействие на отбраната|ОСО]] е разформирована с указ на президента [[Желю Желев]]. Радиоклубовете преминават под ръководството на Управлението за предказармена подготовка на младежта (УППМ) при Министерството на отбраната и на практика прекратяват любителската си дейност. Централният радиоклуб се трансформира в работилница за поддръжка на материалната база на радиоклубовете, които по-късно са закрити.
На [[15 ноември]] [[1991]] г. [[Българска федерация на радиолюбителите|Българската федерация на радиолюбителите]] се регистрира официално в съда като самостоятелно [[юридическо лице]]. Инициативата е на
През [[1994]] г. започва изграждането на българската [[антарктика|антарктическа]] [[База Свети Климент Охридски|база „Св. Климент Охридски“]] на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]]. В построяването ѝ участва Мико Миков (LZ1RR), който носи любителска радоапаратура и осъществява оттам радиовръзки с [[повиквателен знак|инициал]] LZ0A. През следващата година радиолюбителската дейност от [[Антарктика]] с инициал LZ0A продължава Йордан Янков (LZ2UU).
== Вижте също ==
* [[Радиолюбителство в България]]
== Източници ==
| |||