Пресиян II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен линк |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| описание на изображението=<small>Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]] (Мадридски [[препис]], лист 203)</ref></small>
| управление=няколко месеца през [[1018]]
| коронация= няма ;не е приет еднозначно от болярството за владетел, носи само регалията княз –(принц)
| други титли=[[княз]], [[магистър]]
| кръщене=
Ред 12:
| погребан=[[Михайловце]], [[Словакия]]
| предшественик=[[Иван Владислав]]
| потомци= двама синове - Василий Придунавски и Самуил
| наследник=[[Петър Делян|Петър II]]
| съпруга=
| династия= Самуилово-Аронова /Мокри
| баща=[[Иван Владислав]]
| майка=[[Мария (Иван Владислав)|Мария]]
сестра - ЕКатерина, женана за византийкия император Константин Дука
| герб=
}}
Line 23 ⟶ 24:
'''Пресия̀н II''' (също '''Прусиан''', '''Пресиан''' и '''Пресиам''') е първородният син и престолонаследник на [[цар]] [[Иван Владислав]]. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на [[Първо българско царство|Първото българско царство]]<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm ''Заговорите на „магистър Пресиан Българина“''] (взето на 26.1.2007)</ref>. Носи името на бащата на княза-покръстител [[Борис I]] – кан [[Пресиан]].
Персиян или Персиян?
== Управление ==▼
Няма еднозначно решение на българската историческа мисъл по този въпрос. Проф Петър Добрев разчита името като Персиян, припомня, че сестрата на княз Борис се казва Персика, търси връзка с Персия и е на мнение, че името на предшественика на княз Борис трябва да се ревизира от Пресиян на Персиян I<ref>Петър Добрев, милена Добрева, Древнобългарска Епиграфика, 2001 ТанграТанАкРа</ref> На Обратното мнение е проф Пламен Павлов, който прави повтора експертиза на надписа след В.Ткладчик(1983) - <ref>Павлов, Пламен, Пресиан - български канартакин. В Studia prtobulgarika В.търново 1993</ref> Той използва името Пресиян II, и активно го налага Сред българската историческа мисъл.
След гибелта на цар Иван Владислав в [[Битка при Драч (1018)|битка]] с византийците под стените на [[Драч]] в началото на 1018 година, повечето от болярите се подчиняват на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и възпрепятстват Пресияновото възкачване на престола. Заедно с братята си [[Алусиан]] и [[Аарон Български|Арон]], Пресиян не се предава и се оттегля с малки сили в [[Томор (крепост)|крепостта]] на планината [[Томор]] (сегашна Югоизточна [[Албания]]).<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 729-736]</ref> В същия район съпротива срещу византийските войски организира и [[болярин]]ът [[Ивац]], но не е известно дали има координация между него и Пресиян.▼
▲== Управление ==
След като Василий II заема тогавашната българска столица [[Охрид]], войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва блокиран за продължително време, не получава подкрепа и от приелите византийското господство боляри. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]], това принуждава Пресиян и братята му да се предадат, след като получават гаранции от византийския император за живота си. Приет е от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], той е удостоен с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] го назначава за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]].▼
▲След гибелта на цар Иван Владислав в [[Битка при Драч (1018)|битка]] с византийците под стените на [[Драч]] в началото на 1018 година, повечето от болярите се подчиняват на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и възпрепятстват Пресияновото възкачване на престола. Заедно с
В същото време майка му Мария, тримата й по-малки сина, всичките и дъщери, петимата сина на Гаврил Радомир (включително ослепеният/детрониран престоласледник) и патриарх Давид решават да се предадат на визайнтиският Император, запазвайки свойте привилегии. те са последвани от по-голямата част от българското болярство, включително и Кракра Пернишки, който преценява че каузата е загуба. Това затруднява много задачата на Персиян II=
▲След като Василий II заема тогавашната българска столица [[Охрид]], войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва блокиран за продължително време, не получава подкрепа и от приелите византийското господство боляри. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]], това принуждава Пресиян и братята му да се предадат, след като получават гаранции от византийския император за живота си. Според проф Пламен Павлов,<ref>Павлов, Пламен - Векът на самуил 2014 - Изток - Запад <ref>Йордан Вълчев, Древният Български календар (сборник посветен на Йордан Вълчев) 2008г, Тангра ТанАкРа,Пресиян Лашо - 195 стр.</ref>.</ref> Василий отделя подчертано внимание на Персиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели. Нещо Повече - проф. Йордан Вълчев застъпва тезата, че не е случайно, че Петър Делян чака чак до 1040 за да вдигне въстани - тогава вече Персиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. Факта, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници. Персиян II Приет е от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], той е удостоен с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] го назначава за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]].
== Заговори и интриги ==
Line 41 ⟶ 45:
{{цитат|''Тук лежи княз Персиан'' [Пресиан], [роден] ''в годината 6505'' [996/997], ''[починал] в годината'' [1060/1061].<ref>Павлов, Пл., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/presian_II.htm ''Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)'']</ref> }}
самият надгробен надпис е тема за коментари от страни на проф. П.Добрев. Той обръща внимание, че освен кирилски букви, на него има три знака, напомнящи древнобългарски руни и счита че чак до 1061 те са се използвали успередно с кирилицатаа<ref>Древнобългарска Епиграфика, Петър Добрев, Милена Добрева ,2001 . Специфичните знаци вКирилския надпис на гроба на Пресиян II - потомъка на самуил</ref>
== Бележки ==
<references />
| |||