Александър Дюма-баща: Разлика между версии

 

В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер през 1840 г. Александър Дюма издава ''„Учителят по фехтовка“'', разказ за събитията през Декемврийската революция в [[Русия]]. Впоследствие този роман бива забранен от цар [[Николай I (Русия)|Николай I]], а Дюма бива обявен за [[персона нон грата]] в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в ''„[[Граф Монте Кристо]]“'' и ''„Братята корсиканци“'', а също и в мемоарите на Дюма.

През 1840 г. Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. Вследствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и [[Александър Дюма-син]].

 

== Творби ==

=== Белетристика ===

* ''Шарл VII и домовете на неговите васали'' (''Charles VII chez ses grands vassaux''), драма, адаптирана за операта ''Сарацинът'' от руският композитор [[Цезар Кюи]]

* ''Учителят по фехтовка'' (''Le maître d'armes'', [[1840]] г.)

** ''[[Мадам дьо Монсоро|Мадам Дьо Монсоро]]'' (''La Dame de Monsoreau'', [[1846]] г.)

** ''[[Четиридесет и петимата]]'' (''Les Quarante-Cinq'', [[1847]] г.)

** ''[[Рицарят на Мезон Руж]]'' (''Le Chevalier de Maison-Rouge'', [[1845]] – [[1846]] г.)

** ''[[Жозеф Балзамо]]'' (''Joseph Balsamo'', [[1846]] – [[1848]] г.) (още известна като ''„Калиостро“'')

 

Освен това Дюма е автор на следните [[пътепис]]и:

 

== Посмъртно ==