Война за испанското наследство: Разлика между версии

'''Войната за испанското наследство''' ({{lang-es|Guerra de Sucesión Española}}; на [[английски език]]: ''War of the Spanish Succession'') е една от най-продължителнитепродължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитникръвопролитна войнивойна в [[Западна Европа]], в коятопредизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал [[Карлос II]]. От една страна воюват [[Франция]] и [[Бавария]], а от друга – [[Англия]], [[Холандия]], [[Австрия]], [[Савойско херцогство|Савоя]] и [[Португалия]]. Самата Испания става арена на ожесточен сблъсък между двама кандидати за престола и вътрешно се разделя така: центърът около [[Кастилия]] поддържа френския кандидат, а североизтокът с център [[Барселона]] е за австрийския кандидат.

През 1698 и 1700 г., между френскияфренският крал [[Луи XIV|Луи XIV]] и]] основнияосновният му противник [[Уилям III]] – английски крал и [[щатхалтер]] на Холандия, се– подписват два договора за подялба на наследството. Според първия, испанският престол се пада на един баварски принц в детска възраст, далечен наследник на Карлос II, който обаче скоро умира наскоро в детска възраст. Така че се налага да се постигнесъстави нов договор, в който Луи XIV се съгласява да остави Испания на австрийците, ако получи Южна Италия със Сицилия и Сардиния.

Този,Умиращият койтоиспански крал се противопоставя на разделителните договори, е умиращият испански крал, принуден да изразиизразявайки позицията на испанското общество, че наследството не трябва да бъдесе поделянодели. Той прави завещанието сизавещание, тайно одобрено от [[Свети престол|Светия престол]] – [[папа]]та, не в полза на австрийския, а не на френския кандидат. Когато Карлос II умира през ноември 1700 г., Луи XIV е изправен пред сложен избор – или да приеме завещанието, с което да наруши договорите и да разруши новия си съюз с Англия и Холандия, или да го отхвърли, проявявайки разум. Дилемата има и още един аспект: дали да се бори за интересите на своята династия, която ще може да заеме още един престол, или за интересите на страната си, която се нуждае от мир и силни съюзници. Доколкото тогава има формирана френска общественост, тя подкрепя правата на Франция върху испанския трон, пропагандирани от четири десетилетия от правителството. Затова Луи XIV изпраща своя внук [[Филип V Испански|Филип д'Анжу]] в [[Мадрид]], като преди това изрича знаменитата фраза „Няма вече [[Пиренеи]]“ (планината, която разделя Франция и Испания). Легендарно е твърдението, че тя накарала останалите държави да се съюзят срещу Франция. Всъщност в началото Англия не реагира (тя дори признава Филип за испански крал), а Австрия е безпомощна в своя гняв. Луи обаче решава да бъде арогантен и през февруари 1701 г. превантивно окупира буферните крепости в [[Нидерландия]] и осигурява френски монопол върху вноса на негри-роби в испанските колонии – до момента важен източник на приходи за Англия. [[Уилям III]] разбира, че това е в действителност обявяване на война и подновява с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] своя [[Велик съюз]] срещу Франция от 1689 г. Официално съюзниците обявяват война едва на 15 май 1702 г.

През 1711 г. във Великия съюз започва криза, свързана със смъртта на австрийския император [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]], първи син на Леополд I. Тъй като и той няма деца, автоматично е наследен от по-малкия брат [[Карл VI]], същият, който претендира и за испанския престол. При това положение англичаните са силно разколебани в подкрепата си за него. Пълният разрив идва през 1712 г., когато [[Торитори]]те в Англия, като покровители на Марлборо и военния курс, губят изборите и наследилите ги [[Вигивиги]] бързо прекратяват военните действия. Те отзовават и разжалват Марлборо и се насочват към сключване на мир с Франция и Испания.