Андрей Тошев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
}}
'''Андрей Славов Тошев''' е [[България|български]] [[учен]] – [[ботаник]], [[академик]] на [[БАН]], [[дипломат]] и [[политик]], [[министър-председател на България]] в [[Правителство на България (53)|53-то правителство]] (1935).
== Биография ==
Роден е
[[Файл:Iz Belomorieto i Makedonia.JPG|мини|250п|ляво|„Из Беломорието и Македония“, второ издание, 1942]]▼
[[File:Bulgarian teachers Solun bulgarian high school.jpg|
▲Роден е в 1867 година в [[Стара Загора|Ески Заара]] в семейството на бореца за българска църковна независимост [[Славе Тошев]] и Анастасия Ходжева от село [[Магарево]], Македония. Учи в [[Одрин]], завършва [[естествени науки]] в [[Женева]] и в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]] (1891)<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 95 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>. Женен за Екатерина Божкова от Велес.
Прекъсва следването си и става е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] през 1888 – 1890 г.<ref name="Станев, 53"/> По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и др. с цел събиране на растения и записване на народните им имена.<ref name="Станев, 54"/> През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във [[Варна]].<ref name="Станев, 53"/> Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).<ref name="Станев, 55">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7 / 954-642-111-1 |pages=55 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.<ref name="Станев, 55"/> В 1894 г. публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.<ref name="Станев, 54"/> През 1898 г. е избран за дописен член на [[Българското книжовно дружество]], за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 г. е действителен член на БКД.<ref name="Станев, 53"/> Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).<ref name="Станев, 54">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7 / 954-642-111-1 |pages=54 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
От 1903 до 1905 г. е [[Българско консулство в Битоля|български търговски агент]] в [[Битоля]]. Последователно е български официален представител в [[Черна гора]] (1905 – 1906), [[Гърция]] (1906 – 1908), Сърбия (1908-[1913), [[Османската империя]] (1913 – 1914), [[Швейцария]] (1915 – 1916), [[Австро-Унгария]] (1917 – 1918) и [[Австрия]] (1918 – 1920).
Умира на 10 януари 1944 г. в София.<ref name="Станев, 53"/>
▲[[File:Bulgarian teachers Solun bulgarian high school.jpg|мини|250п|Тошев (4-ти на най-горния ред, №2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия]]
== Библиография ==
▲[[Файл:Iz Belomorieto i Makedonia.JPG
Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.
* „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
* „Материали по флората на Солунско“ (1894)
* „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
* „Материали за флората на България“ (1895)
* „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
* „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
* „Материали по флората на Родопите“ (1901)
* „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
* „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
* „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
* „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
| |||