Федерико Фелини: Разлика между версии

| име -оригинал = ФедерикоFederico ФелиниFellini

| роден-мястонационалност = {{флагче с = [[Римини]], [[име|Италия]]}}

| активност = 1945 – = 1945–19921992

| децаБАФТА = Носител (1978, = 1987)

Едни от най-добрите му филми са: "„[[Осем и половина]]"“, "„[[Сладък живот]]"“, "„[[Пътят (филм, 1954)|Пътят]]"“, "„[[Амаркорд]]"“.

Федерико Фелини е роден на [[20 януари]] [[1920]] година в [[Римини]] в семейство от средната класа. Баща му, Урбано Фелини (1894- – 1956), е роден в селско семейство в [[Гамбетола]] и през 1915 година отива в [[Рим]], за да учи за пекар. Майката, Ида Барбиани (1896- – 1984), произлиза от буржоазно религиозно римско семейство на търговци и против волята на родителите си отива да живее с Урбано Фелини в Гамбетола.{{hrf|Alpert|1988|16}} Двамата се женят през 1918 година, след което се установяват в Римини, където Урбано Фелини се занимава с търговия. Федерико Фелини има по-малък брат - – Рикардо (1921- – 1991), който става режисьор на телевизионни документални филми, и по-малка сестра - – Мария Мадалена (1929- – 2002).

През 1924 година Федерико Фелини тръгва на училище. Той е прилежен ученик, а в свободното си време рисува, прави представления с кукли. Често чете популярното по това време списание „Кориери деи пиколи“, публикуващо преводи на [[Съединени американски щати|американски]] [[комикс]]и, които по-късно оказват влияние върху филмите му.{{hrf|Bondanella|1992|7}} През 1926 година Фелини гледа първия си филм, ''„Maciste all’Inferno“'' на [[Гуидо Бриньоне]], който му прави силно впечатление.{{hrf|2003|Burke|5- – 13}}

Докато пише за радиото и се опитва да избегне мобилизацията, през есента на 1942 година Фелини се запознава с бъдещата си съпруга [[Джулиета Мазина]]. Тя изпълнява ролята на Палина в радиопиесата на Фелини „Чико и Палина“ и е известна също с участията си в предавани по радиото музикални комедии, популярно развлечение в годините на войната.{{hrf|Kezich|2006|46- – 48}}

След като американските и британски войски завземат Рим през юни 1944 година, Федерико Фелини и Енрико Де Сета отварят ателие и преживяват следвоенната рецесия, рисувайки карикатури за американските войници. В магазина си Фелини се среща с [[Роберто Роселини]], който подготвя филма си „[[Рим - открит град]]“ (''„Roma, città aperta“'') и го кани да участва в сценария със скечове и диалог. Наясно с връзката на Фелини с Алдо Фабридзи,{{hrf|Kezich|2006|78}} Роселини иска от него да се опита да убеди Фабридзи да изиграе ролята на отец Джузепе Морозини, реален италиански свещеник, екзекутиран от германците. През 1947 година Фелини, заедно със [[Серджо Амидеи]], е номиниран за [[Оскар]] за работата си по сценария на „Рим - – открит град“.

През 1946 година Фелини работи като сценарист и асистент-режисьор на филма на Роселини „[[Пайза]]“ (''„Paisà“''), който го оставя да заснеме сицилианските сцени. През февруари 1948 година се запознава с [[Марчело Мастрояни]], по това време начинаещ театрален актьор, участващ в пиеса, заедно с Джулиета Мазина.{{hrf|Kezich|2006|404}} Фелини установява добри работни взаимоотношения с режисьора [[Алберто Латуада]] и става съавтор на сценариите за филмите му „Без жалост“ (''„Senza pietà“'') и „Мелницата на По“ (''„Il mulino del Po“''). Отново работи с Роселини в антологичния филм „[[Любовта]]“ (''„L'Amore“'') - – той е съавтор на сценария на един от двата сегмента на филма, в който играе и главната роля в партньорство с [[Ана Маняни]].