Разлика между версии на „Съсловие“

форматиране: 8x тире, 7x кавички, 21 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-власт +власт))
(форматиране: 8x тире, 7x кавички, 21 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor))
[[Картинка:Cleric-Knight-Workman.jpg|thumb|280px|Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на [[Средновековие]]то - – ''oratores'': "Онези„Онези, които се молят"молят“, ''bellatores'': "Онези„Онези, които се борят"борят“, and ''laboratores'': "Онези„Онези, които работят"работят“.]]
'''Съсловията''' са основния социален ред на йерархичното общество, признат през [[Средновековието|Средните векове]] в [[християнство|християнска]] [[Европа]]. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. [[Френската революция]] дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през [[19 век]], това разделение е отменено в повечето европейски страни.
 
Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от [[класа|класите]], съсловията имат [[обичайно право|обичаен произход]], т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.
 
== Класическо разделение ==
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:
# [[аристокрация]]та
# [[духовенство]]то
# обикновените хора
 
По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна - – Франция, последното съсловие става популярно като [[Третото съсловие]] и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. [[буржоазия]], т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.
 
На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят [[каста|кастите]]. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва.
 
== Съсловия в Древна Гърция ==
В книга VIII, "държавата"„държавата“, Платон предава за три класа [[древни гърци]]:
# владетели, философи;
# войни-стражи;
# [[демиург]].
 
== Съсловия в Древен Рим ==
 
== Съсловия в Средновековна България ==
Съсловията в [[Българско землище|българските земи]] са били царските [[властел]]и, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към "горното"„горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на [[wikt:йерархия|йерархията]] стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.
 
Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:
# Хора на меча- – аристократи и войни
# Хора на църквата- – духовници (епископи, прелати и абати)
# Хора на труда- – селяни и занаятчии
Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат "свещения"„свещения“ ред и правила за поведение.
 
== Съсловия в Русия ==
В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на [[Руско царство|Руското царство]] и [[Руска империя|Руската империя]].
 
Първоначално са обособени две главни функционално - – на тегобниците, т.е. на онези "обременени"„обременени“ с [[фиск]]а и на дължащите служба на [[Власт (институционална)|власт]]та в лицето на [[цар]]я ([[ангария]]).
 
Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация - – [[боляри]]те (виж [[Болярска дума]]), нисшата аристокрация наричана [[дворянство]], а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.
 
Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са [[крепостни селяни|крепостните селяни]] по силата на [[крепостно право|крепостното право]] и [[Посадски люди|посадските люди]], особено съсловие дължащо многобройни повинности.
 
В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на [[Холопство|холопите]].
 
В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:
* [[Селяни]], които са се поделяли на лично свободни [[единодворци]] и [[държавни селяни]], а също и на зависими от [[феод]]ала [[отделени селяни]] (отроци) и същински напълно [[крепостни селяни]].
 
Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).
 
Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.
 
Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.
 
Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:
# обитаващи и обработващи държавни земи;
# на помешници;
# на императорското семейство и на
# придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).
 
== Източници ==
* Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция - – стр. 5- – 25;
 
== Вижте също ==