Съсловие: Разлика между версии

[[Картинка:Cleric-Knight-Workman.jpg|thumb|280px|Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на [[Средновековие]]то - – ''oratores'': "Онези„Онези, които се молят"молят“, ''bellatores'': "Онези„Онези, които се борят"борят“, and ''laboratores'': "Онези„Онези, които работят"работят“.]]

Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от [[класа|класите]], съсловията имат [[обичайно право|обичаен произход]], т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.

# [[духовенство]]то

# обикновените хора

По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна - – Франция, последното съсловие става популярно като [[Третото съсловие]] и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. [[буржоазия]], т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.

В книга VIII, "държавата"„държавата“, Платон предава за три класа [[древни гърци]]:

# владетели, философи;

# войни-стражи;

# [[демиург]].

Съсловията в [[Българско землище|българските земи]] са били царските [[властел]]и, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към "горното"„горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на [[wikt:йерархия|йерархията]] стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.

Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:

# Хора на меча- – аристократи и войни

# Хора на църквата- – духовници (епископи, прелати и абати)

# Хора на труда- – селяни и занаятчии

Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат "свещения"„свещения“ ред и правила за поведение.

Първоначално са обособени две главни функционално - – на тегобниците, т.е. на онези "обременени"„обременени“ с [[фиск]]а и на дължащите служба на [[Власт (институционална)|власт]]та в лицето на [[цар]]я ([[ангария]]).

Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация - – [[боляри]]те (виж [[Болярска дума]]), нисшата аристокрация наричана [[дворянство]], а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.

В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на [[Холопство|холопите]].

Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).

Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.

Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.

Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:

# на императорското семейство и на

* Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция - – стр. 5- – 25;