Вавилония: Разлика между версии

'''Вавилония''' е била древна акадо-говоряща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия). Малка област под управлението на амореите се появява през 1894 пр.н.е. , която включвала малкия административен град Вавилон. Градът бил малък по времето на Акадската империя ( 2335- – 2154 пр.н.е. ), но в последствие е сериозно развит по време на управлението на Хамураби през първата половина на XVIII век пр.н.е. и се превръща в огромна столица. В последствие, Вавилония се наричала ,, страната Акад“.

За първи път град Вавилон бива споменат в намерена глинена плочка от времето на управлението на Саргон Велики ( 2371 – 2316), от XXIII век пр.н.е. Вавилон по това време не бил независим град-държава. След края на Акадската империя, Южна Месопотамия била доминирана от гутеите за няколко века преди Третата династия на Ур да дойде на власт, възстановявайки реда в региона и обединявайки почти цяла Месопотамия.

Вавилон останал малък град и недоразвита област докато на власт не дошъл шестият владетел от династията на амореите – Хамураби (1792 – 1750 пр.н.е.). Той започнал мащабно строителство във Вавилон, превръщайки го от малък в голям и проспериращ град. Хамураби бил много ефективен управник, остановявайки бюрокрация с такси и централизиран парламент. Също така той освободил Вавилон от еламско владение и изцяло прогонил еламците от Южна Месопотамия. След това той наложил вавилонската доминация в цяла Месопотамия, покорявайки градовете-държави в района- – Исин, Ларса, Ешнуна, Киш, Лагаш, Нипур, Ур, Урук, Ума, Адаб и Ериду. Завоеванията на Хамураби донесли стабилност в Месопотамия след като целия район бил обединен в една обща нация и от тогава областта започнала да се нарича с името Вавилония.

Южна Месопотамия нямала естествени защитаващи съоражения, правейки я уязвима за атаки. След смъртта на Хамураби, неговата империя започнала да се разпада. По времето на неговия наследник Шамсу-илуна (1749- – 1712 пр.н.е.) далечната част на Южна Месопотамия била изгубена от местен акадски владетел наречен Илум-ма-или, който отхвърлил властта.

'''Каситка династия, 1595- – 1155 пр.н.е.'''

'''Ранна желязна епоха- – втора династия на Исин 1155 – 1026 пр.н.е.'''

Ити-Мардук-балату наследил своя баща през 1138 пр.н.е. и успешно отблъсквал атаките на еламците през осемгодишното си управление. Той правил опити да нападне Асирия, но също понесъл поражение от все още управляващия цар Ашур- – Дан I. След управлението му настъпил период на хаос и във Вавилон нямало цар в период от 20 години.

'''Асирийско управление , 911- – 619 пр.н.е.'''

От 911 пр.н.е. със създаването на Нео-Асирийската империя (911- – 605 пр.н.е.) от Адад-нирари II, Вавилон загубил лидерската си позиция в Месопотамия за следващите 3 века. Адад-нирари II на два пъти атакувал и победил Шамаш-мудамия от Вавилон и анексирал огромни територии. Шалманесер III (859- – 824 пр.н.е.) разграбил Вавилон, убил царя Набу-апла-идина и поставил Мардук-закир-шуми I (855- – 819 пр.н.е.) като васал.

Набополасар сключил мир с Киакасар , някогашен васал на Асирия. Киакасар освободил хората населяващи Иран от 3 вековно робство и еламско господство. Скитите и кимерийците също се включили в съюза против Асирия. През 615 пр.н.е. докато асирийският цар се борил с бунтовниците във Вавилония и Асирия, Киакасар направил изненадваща атака в сърцето на Асирия и опустошил няколко града.