Джеймс II (Англия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени |
+изт, разш по англ |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Джеймс II|Джеймс II|тип=личност}}
{{монарх
| име = Джеймс II (Англия) <br> Джеймс VII (Шотландия)
Line 6 ⟶ 5:
| изображение за личността = [[Файл:King James II.jpg|220px]]
| описание на изображението = Портрет на крал Джеймс II
| управление = [[6 февруари]] [[1685]]
| коронация = [[23 април]] [[1685]]
| пълно име =
Line 27 ⟶ 26:
}}
'''Джеймс II''' ({{lang-en|James II}}) е [[крал на Англия]], и крал на Шотландия под името Джеймс VII ({{lang-en|James VII}}), управлявал между [[1685]] и [[1688]] г. Той е трети поред син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]]. Става [[херцог]] на [[Нормандия]] на [[31 декември]] [[1660]] г., а на [[6 февруари]] [[1685]] г. е [[коронация|коронован]] като [[крал]] на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]]. Той е последният [[католицизъм|католически]] владетел на кралството.
== Младежки години ==
Джеймс е вторият оживял син на крал Чарлз I и Хенриета Мария, роден на 14 октомври 1633 г. Образованието си получава заедно с по-големия си брат Чарлз от частни учители. По рождение носи титлата [[херцог на Йорк]]. По време на [[Английската революция]] (1642-1651) той придружава баща си в сраженията, но след като кралят е заловен, се укрива в роялисткия [[Оксфорд]] до 1646 г., след което е заловен на свой ред и затворен в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца Сейнт Джеймс]]. Успява да избяга през 1648 г., преоблечен в женски дрехи и заминава за Франция, където постъпва в армията под командването на [[Анри дьо Тюрен]] и участва в битки с [[Фронда]]та и с испанците. През 1652 г. е произведен в чин и командва ирландски полк. Междувременно брат му Чарлз се обръща към Испания за подкрепа да си върне трона (Франция е заела страната на Кромуел) и като последица Джеймс е прогонен от Франция и се установява в [[Брюж]]. Без пари и подкрепа е принуден да постъпи отново в армията, този път испанската във [[Фландрия]], под командването на [[Луи II дьо Конде]]. Застава начело на шест полка английски доброволци и участва в [[Битка при дюните|Битката при дюните]] срещу довчерашните си френски другари. След сключването на мир през 1659 г. той известно време обмисля да продължи военната си служба при испанците, но в крайна сметка се отказва. По време на живота си в изгнание Джеймс започва да възприема [[католицизма]], но пази това в тайна.
На 29 май 1660 г. брат му Чарлз тържествено се завръща в Лондон и [[Реставрация (Англия)|монархията е възстановена]]. Джеймс също се завръща в Англия и около него веднага възниква противоречие поради съобщението за женитбата му с Ан Хайд, дъщеря на Едуард Хайд, граф Кларендън и лорд-канцлер на Чарлз, която обаче не е от кралско потекло. Първото им дете се ражда два месеца след сватбата, но умира скоро. От общо осем деца оцеляват само двете дъщери Мери и Ан, и двете бъдещи кралици на Англия. Съпругата му Ан също споделя католическата вяра, и макар привидно да продължава да изповядва [[англиканство]]то, Джеймс тайно става католик около 1668 г. Ан умира през 1671 г. и през 1673 г. Джеймс сключва втори брак с петнадесетгодишната италианска принцеса Мария ди Модена от [[Род Д'Есте|рода Д'Есте]], католичка, която не е добре приета в Англия.
В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него. Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс.▼
След Реставрацията Джеймс заема различни военни постове, включително [[Лорд-адмирал]]. През 1666 г. ръководи гасенето на [[Голям пожар в Лондон (1666)|големия пожар в Лондон]]. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[парламент]]а католиците да бъдат отстранени от административни постове. През 1677 г. Джеймс неохотно дава съгласието си голямата му дъщеря [[Мери II|Мери]] да сключи брак с протестанта [[Уилям III|Уилям Оранжки]]. Тъй като крал Чарлз II няма наследник, антикатолическите настроения в страната се засилват, като между 1678 и 1681 г. се превръщат в истерия. През 1679 г. [[Виги]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та (т.нар „Криза на изключването“, {{lang-en|Exclusion crisis}}), но опитът се проваля след като Чарлз разпуска парламента.
== Управление ==
Джеймс заема престола след смъртта на брат си. Той е много по-различен от него и вече открито е католик{{hrf|Лий Ралф|1998|76 – 7}}. Веднага след възкачването си суспендира всички закони против католиците и при неговото управление [[религия]]та и [[политика]]та са силно преплетени в обществения живот. Той дава най-важните постове в администрацията на католици, намесва се и в местното управление, но назначените от него са посредствени хора и предизвикват силна опозиция. Заявява публично желанието си всички поданици да приемат католицизма. Като резултат от това протестантите от двете партии го подозират в про-френски настроения и че възнамерява да установи [[абсолютизъм]] и се обръщат срещу него{{hrf|Лий Ралф|1998|76 – 7}}.
▲В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]
== Славната революция ==
Line 39 ⟶ 46:
Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни ([[Юлиански календар]]). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му [[Мария II Стюарт|Мери]], протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на [[тори]]те се обединяват с членове на опозиционните [[виги]] в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.
Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че
Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.
Джеймс II умира от мозъчен кръвоизлив на [[16 септември]] [[1701]] г. в [[замък]]а „[[Сен Жермен ан Ле]]“ близо до [[Париж]].
== Семейство ==
Джеймс има два брака:
* Ан Хайд му ражда 8 деца (Чарлз, Джеймс, Мери, Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин),
* с Мария ди Модена има 7 деца (Катрин, Изабела, Чарлз, Шарлот, Елизабет, [[Джеймс Франсис Едуард Стюарт]] и Луиза)
== Източници ==
<references />
* {{cite book |title= Световните цивилизации, История и култура т.3 |last= Лий Ралф|first=Филип |authorlink= |coauthors= Р.Е.Лернър и др.|year= 1998|publisher= Абагар|location=София |isbn=9545842571 |pages=342 |url= |accessdate= |quote= }}
{{Стюарти}}
| |||