Отваря главното меню

Промени

м
== Науки ==
=== Астрономия ===
[[Астрономия]]та е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има [[обсерватории]]. През 1259 г., Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до [[Тебриз]]. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността [[Земята]] да се върти около своята ос. Мюсюлманите са усъвършенствалиусъвършенстват [[астролабия]]та – инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX – X век, братята Муса (Banū Mūsā) изчисляват дължината на земната окръжност.
 
[[Хорезъм|Хорезмийският]] учен ал-Бируни доказва, че Земята се върти около своята ос и около Слънцето. С проучвания, проведени близо до индийския град Нандана, той съумява да изчисли площта на повърхността на Земята. Приложеният от него метод се нарича в Европа „правило на Бируни“.
 
Средноазиатският учен [[Ал-Фаргани]] изучава движението на небесните тела и открива наличието на петна по Слънцето, а трудовете му в областта на астрономията са преведени на [[латински]] през 12 век и в продължение на 700 годинивекове са използвани като учебници в Европа. Той е първият учен, който изчислява точната стойност на кривината на [[еклиптика]]та.
 
Средноазиатският учен [[Улуг Бег]] разполага в своята обсерватория с монтиран на стена [[секстант]] с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Улуг Бег съставя каталог на звездното небе „Зидж на Улуг бег“ (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхожда всичко, постигнато по-рано на Изток и в Европа. Едва през XVII век [[Тихо Брахе]] успява да постигне точност, сравнима със самаркандските наблюдения, а след това и да я надмине. Нищо чудно, че този астрономически справочник постоянно привлича вниманието на астрономите, както на Изток, така и в Европа. Той скоро е преведен на латински език и заедно с „Алмагест“ на [[Клавдий Птолемей]] и таблиците на кастилския крал [[Алфонсо X]] става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории<ref>[http://www.e-samarkand.narod.ru/News.files/090609.htm Международная конференция астрономов в Самарканде::: 615 лет Мирзо Улугбеку::: Обсерватория Улугбека в Самарканде]</ref>.