Теобалд I (Навара): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'', както и парче от истинския Христов кръст.
 
В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305 – 1309), написана от участник в Седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан – Жан дедьо ЖуанвилЖоанвил (1223 – 1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:
 
„''ЗадПред кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към графграфа на Дрьо седешесе моятхранеше синьормонсиньор, кралят на Навара, в атлазен плащкамзол и курткаатлазена мантия, стегнатазахваната добре с прекрасенколан коженс пояскатарама и с шапка със златнизлатна шевицишапка. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш, обърната към тази, която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“,издателство Полис, 2008,стр.65</ref>
 
Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му – в манастир Корделиерес в [[Прованс]].