Елена Карамихайлова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
паметна плоча
м интервал; козметични промени
Ред 23:
}}
 
'''Елена Карамихайлова Янева''' е една от първите български [[художник|художнички]] в Следосвобожденска България.
 
== Биография ==
Родена е през [[1875]] година в [[Шумен]] в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург [[Иван Карамихайлов]], а племенницата ѝѝ [[Елисавета Карамихайлова]] е сред основоположниците на атомната физика в България. Елена Карамихайлова завършва Нанчовото училище (днес [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|ПМГ "Нанчо Попович"]]) в родния си град. Родителите ѝѝ — просветени и будни българи — държат на доброто образование на дъщеря си и я изпращат в американския [[Робърт колеж]] в [[Цариград]], който тя завършва през [[1895]] г.
 
Пет години по-късно Карамихайлова заминава за [[Мюнхен]], за да учи [[живопис]] в [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства]] — последователно при проф. Хенрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, 1900—1910 година, водещата тенденция в западното [[изобразително изкуство]] е [[експресионизъм|експресионизмът]], Карамихайлова твори в считания вече за отживелица [[импресионизъм]], който обаче най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, много голяма част от картините ѝѝ са нарисувани [[пленер|под открито небе]]. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на [[портрет]]ите. Сред най-известните ѝѝ портрети от този период са на сестрите ѝѝ Райна и Елисавета, картините „Пред бала“, „Пред огледалото“, „Пред пианото“, „Пролет“, „Оптимизъм“. Рисува и един свой [[автопортрет]] с четка в ръка.
 
При завръщането си в България през [[1910]] година, Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество „[[Съвременно изкуство]]“ и участва в множество изложби в страната и чужбина. През [[1914]] година се отправя към [[Франция]], но началото на [[Първата световна война]] я спира край бреговете на [[Боденско езеро|Боденското езеро]], където тя остава в продължение на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби „Край езерото“, типична за нейния импресионистки период.
 
По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – темата за майчинството, пресъздадена в платна като „Българска мадона“, „Майка“, „Писмо от фронта“, „Селянка от Земен“. В продължение на дълги години художничката ежегодно прекарва по няколко месеца в село [[Земен]] и рисува там още много картини: „Деца от Земен“, „Овчарки“, „Из дефилето на Струма“, „Две сестри“. През целия си творчески път Карамихайлова рисува и [[натюрморт]]и с [[цветя]].
 
През [[1946]] г. е удостоена с орден „За граждански заслуги“.
 
== Посмъртно признание ==
[[FileФайл:Karamihaylovi memorial plaque, 11 Krakra Str., Sofia.jpg|rightдясно|thumbмини|Паметна плоча на Елена Карамихайлова, ул. „Кракра“ 11, София]]
 
Създадената през [[1955]] г. [[художествена галерия]] в [[Шумен]] носи името на Елена Карамихайлова.