Разлика между версии на „Силистра“

късноантична църква
(/* Българско средновековие)
(късноантична църква)
=== Древност и Античност ===
{{Основна|Доросторум}}
Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от [[траки]]те. След това [[Римската империя]] превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император [[Траян]] на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ [[Флавий Аеций]]. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. През VI в. [[император]] [[Юстиниан I]] обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в [[Източната Римска империя]] – [[Византия]]. През VII век, при [[император]] [[Ираклий]] и император [[Фока]] градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигририа на юг от Стара Планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава създадена от [[Аспарух]]. Местното население на Дуросторум, състоящо се от [[траки]], романизирано и елинизирано население, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Доростол или Дръстър. В следващите години и векове Доростол не един път е превземан от [[Византия]] и възвръщан на България отново.
 
През 1987 година в центъра на античния град е разкрита [[църква (сграда)|църква]], която веднага след това е почти изцяло унищожена без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век. Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик [[Дазий Доростолски]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 99-100}}</ref>
 
През VI в. [[император]] [[Юстиниан I]] обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в [[Източната Римска империя]] – [[Византия]]. През VII век, при [[император]] [[Ираклий]] и император [[Фока]] градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигририа на юг от Стара Планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава създадена от [[Аспарух]]. Местното население на Дуросторум, състоящо се от [[траки]], романизирано и елинизирано население, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Доростол или Дръстър. В следващите години и векове Доростол не един път е превземан от [[Византия]] и възвръщан на България отново.
 
=== Българско средновековие ===