Ламброн: Разлика между версии

'''Ламброн''' или '''Лампрон''' ({{Lang-hy|Լամբրոն Բերդ}}; {{Lang-fr|Les Embruns}}; {{Lang-en|Lambrom castle}}) е крепост в [[Българска планина|Българската планина]].

На франкски език е ''"Les Embruns"'', а на арабски '''''Намрун''' (Namrun)''. Носи името си от [[Нерсес Ламбронаци]], архиепископ на Тарс и родственик на арменския католикос [[Нерсес IV]], наречен Благодатния.

Крепостта е византийска, но не е установено дали на мястото е имала предходна римска или още по-стара, но това е много вероятно предвид мястото по охрана на стратегическия проход от Азия към Европа и обратно. Археологически разкопки не са правени.

Крепостта е предоставена веднага след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], през 1072 г., на [[Константин Ушин]] (лат. Oschin), който я предоставил на сарацините на [[Абул Гариб]], византийски управител на Тарс, но това са недостоверни писания на [[Самуил от Ани]] (столицата на средновековна Армения), понеже по това време [[Фатимиди]]те не са били фактор в областта. Самуил от Ани твърди, че по-сетне [[селджуки]]те си върнали крепостта от "[[сарацини]]те". Ушин се конфронтира с неговия съперник в [[Антитавър]] или Арменски Тавър - [[Рубен]], основател на династията на [[Рубениди]]те.

Крепостта има неправилна форма и е с площ от 330 х 150 метра. Тя се намира на около 50 м над нивото на долината. От северната си страна, т.е. откъм естествения ѝѝ подход по склона, тя е защитена от ров издълбан в скалата с широчина между 16-25 метра. Терасовидната ѝѝ западна страна предлага най-лесният достъп до нея, но тук стените ѝѝ са най-яко укрепените. Крепостта има и [[форбург]]. Единственият ѝѝ достъп е през спускащата се над водния ров порта от запад.

Интериора на жилищните ѝѝ сгради е все още частично запазен. Стаите във вътрешността на укреплението на замъка са частично оборудвани с [[хипокост]] или хипокауст (отоплителна система от римско време).