Кукушка уния: Разлика между версии

'''Кукушката уния''' е акция на българските първенци от 1859 година за сключване на [[Църква на съединените с Рим българи|уния с Рим]], целяща придобиване на самостоятелен български владика в града, след която в крайна сметка [[Кукуш]] пръв от българските градове се сдобива с [[православен]] български владика - [[Партений Зографски]].

* 4. Българският език с народните букви и знаци ще бъде всякога главният език и основа на обучението на младежта.<ref name="Радев 117"/>

Кукушките българи предприемат тази стъпка с пълното съзнание, че вече са изчерпани всички средства в усилията да получат от [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] признание на правото си да имат свой български владика, а църковната служба в епархията да се извършва на роден български език. Събитията в Кукуш имат ограничен отклик и в някои други български краища. Но постъпката на кукушките българи смущава не само висшите духовници във [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Смутени са и българските първенци в [[Цариград]]. Те се страхуват, че е заплашено религиозното единство на българския народ.<ref name="Радев 118"/>

Обединени от общата католическа опасност, [[Българска екзархия|Българската църковна община в Цариград]] и [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни в Кукуш със специална задача, да окаже помощ на място, е изпратен българският епископ [[Иларион Макариополски]]. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, игуменът [[Еужен Боре]]. Между двамата духовници започва религиозен двубой.<ref>Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237</ref> Крайната победа печели православният българин Иларион, а жителите на Кукуш заявяват, че са готови да оттеглят молбата си към [[Ватикана]], при условие че Цариградската патриаршия им даде български владика.<ref name="Радев 118">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 118.</ref>

Това условие в очите на [[Фенер (квартал)|Фенер]] (стремящата се да гърцизира негръцкото християнско население Вселенска патриаршия) е било равносилно на поражение, но той не е можел да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна би означавал едно незабавно възобновяване на католическото движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени [[Васил Манчев]] свидетелства за срещите на Нако Станишев с [[Драган Цанков]], за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо [[Иларион Макариополски]].<ref>Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1982.</ref>