Бухово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец
добавки
Ред 34:
По време на [[Древен Рим|римската]] инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от [[серди]]<ref name="свети места" />. Те са свободолюбиви и войнствени и оказвали продължителна съпротива на римляните.
 
Впоследствие тези земи влизат в пределите на [[Византия]]<ref name="свети места" /> през [[3 век]] при император [[Константин I Велики]]. В двора на днешния [[Буховски манастир]] са открити останки от трикорабна [[църква (сграда)|църква]] от края на IV 0 началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната с дължина 41 метра.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 132}}</ref><ref name="свети места" />
 
През [[6 век|6]] и [[7 век]] [[южни славяни|южните славяни]] се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към [[Първа българска държава|България]]. Това става при [[хан Крум]]. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града<ref name="свети места" />.
През 4 – 5 век е построена раннохристиянската базилика в двора на Буховския манастир<ref name="свети места" />. По-късно през [[6 век|6]] и [[7 век]] [[южни славяни|южните славяни]] се заселват в района.
 
През 809 г. приобщават територията на Бухово към [[Първа българска държава|България]]. Това става при [[хан Крум]]. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града<ref name="свети места" />.
 
След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на [[15 век]] по [[Българските земи под османско владичество|османско време]], само като сметка в опис на владение. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност<ref name="свети места" />.