Сава Савов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ снимка от ДАА
допълнение по източника
Ред 23:
 
== Биография ==
Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в [[Шумен]]. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във [[Варна]], където учи последният 5<sup>-и</sup> гимназиален клас. ВНа началото6 насептември 1883 г. постъпва във [[Военното училище|Военно на Негово Княжеско Височество училище]], завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин [[подпоручик]] и веднага заминава за фронта на [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) – като командир на [[рота]] от [[Седми пехотен преславски полк|7<sup>-ми</sup> Преславски полк]].<ref>Божерянова, с. 50 – 52</ref>
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
По време на [[Сръбско-българска война]] (1885) подпоручик Савов продължава да командва поверената му 11<sup>-а</sup> рота от 3<sup>-та</sup> дружина на 7<sup>-и</sup> пехотен преславски полк.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Ротата на Савов заема Разградския редут (Сливнишка позиция) на 4 ноември, заедно с 12<sup>-а</sup> рота. Взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващият ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10<sup>-а</sup> рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]]. За участието си във войната е награден с [[Свети Александър (орден)|Княжески орден „Св. Александър“]] на военна лента.<ref>Божерянова, с. 54 – 57</ref>
 
През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер във [[Втори пехотен струмски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен струмски полк]] и адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин [[поручик]] и е назначен на служба в 1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк, в който от 1888 до 1891 командва рота, като междувременно през 1890 е произведен в чин [[капитан]]. През 1891 г. е назначен за флигел-адютант в свитата на [[княз Фердинанд]] (1891 – 1896), като преди сватбата на княза през 1893 г. е флигел-адютант в свитата на [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|княгиня Мария Луиза]]. През 1895 е произведен в чин [[майор]], а през следващата годна е на значен на служба в 1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк като командир на дружина, на която служба е до 1898, когато е преместен в [[Девети пехотен пловдивски полк|9<sup>-и</sup> пехотен пловдивски полк]]. През 1902 г. е назначен за началник на Софийския военен окръг ([[Шесто полково военно окръжие|6<sup>-о</sup> полково военно окръжие]]) и през 1903 г. е произведен в чин [[подполковник]].<ref>Божерянова, с. 57</ref>
 
На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин [[полковник]], а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|Елеонора]]. На 6 октомври 1908 е награден с [[За военна заслуга|Народен орден „За военна заслуга“]] III степен.<ref>Божерянова, с. 115</ref> През 1910 г. полковник Савов поема командването на [[Двадесет и втори пехотен тракийски полк|22<sup>-ри</sup> пехотен тракийски полк]].<ref>Божерянова, с. 58, 67</ref><ref name="psv_kes">
 
=== БалканскаБалкански войнавойни (1912 – 1913) ===
През [[Балканската война]] (1912 – 1913) командва 22<sup>-ри</sup> пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при [[Булаирска битка|Булаир]], [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] и [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]). След Балканските войни, отпрез 1913 г. за два месеца е командир на 1<sup>-ва</sup> [[бригада]] от 1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин [[генерал-майор]]. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на [[Фердинанд I]] и маршал на двореца.<ref>Божерянова, с. 116</ref><ref name="psv_kes">
 
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-а</sup> пехотна дунавска дивизия]] (27 ноември 19171916 съгласно заповед № 600 по Действащата армия), като встъпва в командването на 3 декември 1916 г.<ref>Божерянова, с. 142</ref> На 20 май 1917 е произведен в чин [[генерал-лейтенант]], а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва [[Трета армия|3<sup>-та</sup> армия]], като замества боледуващият генерал [[Стефан Нерезов]]., Откато 24до ноемвримарт 19171918 ге титулярен командващ.<ref командваname="psv_kes"> иВ периода март – юли 1918 командва [[Четвърта армия|4<sup>-а</sup> армия]], на която длъжност е до май 1918 г., когато е извикан в двореца и аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и съпругата му Зита.<ref>Божерянова, с. 145, 147</ref>
 
За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал „За бойни заслуги“, златен орден „Имтияз“, орден „Меджидие“ I степен.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 517}}</ref>
 
На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание. Докато чака да бъде уважена молбата му за уволнение от войската служи като генерал за специално поръчения и [[Пехотна инспекция|инспектор на пехотата]] през 1919 година. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин [[генерал от пехотата]] и уволнен от служба. <ref>Божерянова, с. 227 – 228</ref>
 
Заема с политическа дейност в [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Сава Савов е [[народен представител]] в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание.
Ред 85:
{{cite book | title = Генерал Сава Савов – всичко и всички за България | last = Божерянова | first = Виолета | year = 2008 | publisher = Военно издателство ЕООД | location = София | isbn = 9789545094125}}
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 5 и 6}}
* {{Източник ПСВКЕС}}
* {{ташев}}
* '''Вазов''', '''В.''', ''Животописни бележки'', София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с.121