Латински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
увод по ен: |
||
Ред 1:
{{Език
| родно име =
| страна = [[Древен Рим]]
| говорещи = [[Мъртъв език]]
| сем1 = Индоевропейски
| сем2 = Италийски
| сем3 = Латино-фалиски
| сем4 = Латински
| официален = {{флагче с име|Ватикан
| регулатор = [[
| iso639-1 = la
| iso639-2 = lat
Ред 15:
}}
'''Латинският език''' (''lingua latīna'', {{IPA|[ˈliŋɡwa laˈtiːna]}}) е древен [[Италийски езици|италийски]] [[език (лингвистика)|език]]
Първоначално латинският се говори в [[Лацио|Лациум]], областта около град [[Рим]].{{hrf|Sandys|1910|811 – 812}} С възхода на [[Римска република|Римската република]] той се превръща в преобладаващия език, първоначално в [[Италия]], а по-късно в цялата западна част на [[Римска империя|Римската империя]]. [[Простонароден латински език|Простонародният латински]] се развива в съвременните [[романски езици]], като [[Италиански език|италиански]], [[португалски език|португалски]], [[испански език|испански]], [[френски език|френски]] и [[румънски език|румънски]], а много думи с латински произход се използват и в други днешни езици, включително и в [[Български език|българския]]. Наред със [[старогръцки език|старогръцкия]], латинският език дава голяма част от терминологията в различни научни области, като [[богословие]], [[биология]], [[медицина]] и [[право]].
При Късната република, около 75 година пр. Хр., [[Старолатински език|старолатинският]] е [[Книжовен език|стандартизиран]] в [[класически латински език|класическия латински език]]. Простонародният латински е разговорната форма, използвана по същото време и засвидетелствана в надписи и комедийни пиеси, като тези на [[Плавт]] и [[Теренций]].{{hrf|Clark|1900|1 – 3}} [[Късен латински език|Късният език]] е книжовният език след III век, а [[Средновековен латински език|средновековният латински]] се използва от IX век до [[Ренесанс]]а, когато преминава в [[Ренесансов латински език|ренесансовия латински]], а в началото на [[Ново време|Новото време]] се развива [[Новолатински език|новолатинският език]]. Латинският се използва като език на международното общуване, книжовността и науката до XVIII век, когато започва да бъде изместван от разговорните езици. [[Църковен латински език|Църковният латински]] и днес остава официалният език на [[Свети престол|Светия престол]] и на [[латински обряд|латинския обряд]] на [[Католическа църква|Католическата църква]].
Макар днес латинският език да се смята за [[Мъртъв език|мъртъв]], той продължава да
Латинският е силно [[флективен език]] с три обособени [[Род (граматика)|рода]], седем [[Падеж (граматика)|именни падежа]], пет [[Склонение|склонения]], четири [[Спрежение|глаголни спрежения]], четири основни глаголни форми, шест [[Време (граматика)|глаголни времена]], три [[Лице (граматика)|лица]], три [[Наклонение|наклонения]], два [[залог]]а, два [[Вид на глагола|глаголни вида]] и две [[Число (граматика)|числа]].
== История ==
Line 161 ⟶ 163:
; Цитирани източници
{{дребно2|
* {{cite book | last = Clark | first = Victor Selden | year = 1900 | title = Studies in the Latin of the Middle Ages and the Renaissance | location = Lancaster | publisher = The New Era Printing Company | lang = en}}
* {{cite book | last = Diringer | first = David | year = 1996 | title = The Alphabet – A Key to the History of Mankind | publisher = Munshiram Manoharlal Publishers Private Ltd. | location = New Delhi | origyear = 1947 | id = ISBN 81-215-0748-0 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Eskenazi | first = Mike | year = 2000 | title = The New case for Latin | url = http://www.time.com/time/nation/article/0,8599,90457,00.html | journal = Time | date = 2 December 2000 | lang = en}}
Line 170 ⟶ 173:
* {{cite book | last = Sandys | first = John Edwin | title = A companion to Latin studies | location = Chicago | publisher = University of Chicago Press | year = 1910 | lang = en}}
}}
== Външни препратки ==
| |||