Владимир Ленин: Разлика между версии

Ленин напуска Русия на 29 юли 1900 г. и заминава за Швейцария, където води преговори с Плеханов за издаване на нов вестник, „Искра“. Тиражът на вестника е 8000 екземпляра, но понякога – и 10000. Разпространението му спомага за създаване на нелегални организации в Руската империя. Ленин живее в [[Мюнхен]] (1900 – 1902 г.), [[Лондон]] (1902 – 1903 г.) и [[Женева]] (1903 – 1905 г.).<ref>Paul Le Blanc (1908) ''Revolution, Democracy, Socialism, Selected Writings of Lenin''. London, Pluto Press p. 9</ref><ref>Rupert Woodfin (2004) ''Introducing Marxism''. Royston: Icon Books: 89 – 90</ref> При престоя си в Мюнхен, от май 1901 до април 1902 година, използва фалшив български паспорт на името на доктор Стойко Йорданов, с който се снабдява със съдействието на български социалисти.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 25}}</ref> През 1902 г. излиза неговият труд „Какво да се прави: наболелите въпроси на нашето движение“. Заглавието повтаря заглавието на книгата на [[Николай Чернишевски]] „[[Какво да се прави]]“.

През 1903 г. в Лондон се провежда вторият конгрес на РСДРП. Владимир Улянов участва активно в подготовката на конгреса, от 1901 г. работи по програмата и устава на партията. Програмата се състои от две части: програма минимум и програма максимум. Първата предлага сваляне на [[монархия|царизма]] и установяване на [[демокрация|демократична република]], унищожаване на остатъците на [[крепостно право|крепостничеството]], въвеждане на осемчасов работен ден, признание на правото на нацията на самоопределение и установяване на равноправие на отделните нации. Програмата максимум определя крайната цел на партията – построяване на [[социализъм|социалистическото общество]] посредством социалистическа революция и [[диктатура на пролетариата]]. На самия конгрес той е председател на редица заседания и взима отношение по много въпроси. Появяват се разногласия по редица въпроси, които се разделят основно на две – „твърди“ (последователите на Ленин) и „меки“ (последователите на Мортов). Противниците на Ленин виждат в неговото предложение не партия на работниците, а секта за заговор.<ref>[http://libelli.ru/works/8-10.htm Ленин В. И. Рассказ о II съезде]</ref><ref>''Дойчер И.'' Вооружённый пророк. – М., 2006. – С. 92.</ref> Тези събития са в основата на разделянето по-нататък на партията на болшевики (от „мнозинство“, {{lang-ru|большинство}}) и меншевики (от „малцинство“, {{lang-ru|меньшинство}}).<ref>[http://www.svobodanews.ru/content/transcript/2018704.html Наш Ильич. К 140-летию со дня рождения Ленина.] [[Радио Свобода]], запись передачи, вышедшей в эфир 21 января 1958 года.</ref>