Ра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м x. век -->век
+изт, разместване
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Re-Horakhty.svg|мини|Едно от многото изобразявания на Ра – с глава на сокол и слънчев диск на главата]]
'''Ра''' (или Ре) според [[Египетска митология|египетската митология]] е бог на [[Слънце]]то. Към времето на [[Пета династия на Древен Египет|Петата династия]] през 25 и 24 век пр. Хр. той вече е един от главните богове в [[Древен Египет]], асоцииран предимно с обедното слънце. В по-късни исторически периоди той се съчетава с [[Хорус|Хор]] и става Ра-Херехти („Ра, който е Хор на двата хоризонта“). Той е господар на всички части на света: небето, земята и подземния свят<ref>{{Ref-lang|en}} The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, George Hart ISBN 0-415-34495-6 </ref>. Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на [[сокол]], а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от [[Атум]] – вечерното и [[Хепри]] – утринното). Център на неговия култ е [[Хелиополис (Египет)|Хелиополис]].
'''Ра''' е [[бог]]ът на [[слънцето]] според [[Древен Египет|египтяните]].
 
В текстове от [[Египетски пирамиди|пирамидите]] Ра се представя също и като бог на мъртвия цар[[фараон]]. По-късно той е изместен от [[Озирис]] в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят – участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на VПетата династия на Старото царство (около 5 – 4 г век пр. Хр.), произлизаща от ХелиополХелиополис, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона. Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), [[Амон]] (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на новото[[Ново царство|Новото царство]], [[Птах]], Озирис, [[Хнум]], Хепри, [[Собек]] и др.
Още от древни времена '''Ра''' е бил [[бог]] на [[Слънце]]то. Тогава той се превръща в [[бог]] [[Ауф]]. Задачата на [[бог]] Ауф е да премине през 12 порти в подземното царство, за да изгрее на следващия ден отново слънце. Той е характеризиран с глава на [[сокол]]. Според египтяните Ра е върховният бог и той е един от главните богове. В [[Тива (Египет)|Тива]] и други [[град]]ове е имало [[храм]]ове и жреци на бог Ра. Той, когато минавал през портите, един друг бог се е опитвал да му попречи, за да не изгрее слънцето на другият ден. Ауф бил с [[лодка]] и тези 12 порти се смятат за часовете. От [[17 век]] пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Амон (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на [[фараон]]а, заедно с властта и управлението му. Според египетската митология [[Изида]] – богинята на живота и магията, узнала тайното име на бог Ра. Легендата разказва, че който узнаел името на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила, затова Изида измислила план, как да узнае името на Ра. Изида поставила [[кобра]] в [[небе]]то, откъдето Ра минава със своята ладия. И точно когато минавал по небесния свод, кобрата ухапала Ра по заповед на Изида. Ра тежко се поболял от отровата на кобрата и легнал на смъртно легло. Един ден Изида отишла при Ра и му казала, че тя може да го излекува от отровата на кобрата. Ра останал без избор, защото болките му били ужасни. Ра казал тайното си име на Изида и тя се сдобила с огромна мощ. Изида излекувала Ра, но не казала на никой името му, затова боговете го наричали с името Ра.
 
С Ра се свързват и много други божества. [[Тот]], богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба – души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Сехмет, почитана като негово Око, Серкет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.
В египетската митология Ра (или Ре) е бог на Слънцето. Център на неговия култ е Хелиопол (на древноегипетски – Иуну). Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум – вечерното и Хепри – утринното).
 
== Легенда ==
В текстове от пирамидите Ра се представя също и като бог на мъртвия цар. По-късно той е изместен от Озирис в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят – участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на V династия на Старото царство (около 5 – 4 г век пр. Хр.), произлизаща от Хелиопол, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона. Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), Амон (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на новото царство, Птах, Озирис, Хнум, Хепри, Собек и др.
Още от древни времена '''Ра''' е бил [[бог]] на [[Слънце]]то. Тогава той се превръща в [[бог]] [[Ауф]]. Задачата на [[бог]] Ауф е да премине през 12 порти в подземното царство, за да изгрее на следващия ден отново слънце. Той е характеризиран с глава на [[сокол]]. Според египтяните Ра е върховният бог и той е един от главните богове. В [[Тива (Египет)|Тива]] и други [[град]]ове е имало [[храм]]ове и жреци на бог Ра. Той, когато минавал през портите, един друг бог се е опитвал да му попречи, за да не изгрее слънцето на другият ден. Ауф бил с [[лодка]] и тези 12 порти се смятат за часовете. От [[17 век]] пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Амон (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на [[фараон]]а, заедно с властта и управлението му. Според египетската митология [[Изида]]  – богинята на живота и магията, узнала тайното име на бог Ра. Легендата разказва, че който узнаел името на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила, затова Изида измислила план, как да узнае името на Ра. Изида поставила [[кобра]] в [[небе]]то, откъдето Ра минава със своята ладия. И точно когато минавал по небесния свод, кобрата ухапала Ра по заповед на Изида. Ра тежко се поболял от отровата на кобрата и легнал на смъртно легло. Един ден Изида отишла при Ра и му казала, че тя може да го излекува от отровата на кобрата. Ра останал без избор, защото болките му били ужасни. Ра казал тайното си име на Изида и тя се сдобила с огромна мощ. Изида излекувала Ра, но не казала на никой името му, затова боговете го наричали с името Ра.
 
== Източници ==
С Ра се свързват и много други божества. Тот, богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба – души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Сехмет, почитана като негово Око, Серкет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.
<references />
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ра“.