Уикипедия

Луис Бунюел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
цитиране по българското издание
Ред 21:
[[Файл:Benjamín Jarnés, Humberto Pérez de la Ossa, Luis Buñuel. Rafael Barradas y Federico García Lorca. Madrid, 1923.jpg|мини|150п|Луис Бунюел (изправен вдясно) със свои приятели в Мадрид през 1923 година: [[Бенхамин Харнес]], Умберто Перес де ла Оса, [[Рафаел Барадас]] и Федерико Гарсия Лорка]]
 
Луис Бунюел е роден на [[22 февруари]] [[1900]] година в [[Каланда]], малък град в [[Арагон]], [[Испания]], в заможното семейство на Леонардо Бунюел и Мария Портолес.{{hrf|Alcalá|1973|16 – 17}} По-късно Бунюел описва родното си място, заявявайки, че в Каланда „Средновековието продължи чак до Първата световна война“.{{hrf|BuñuelБунюел|20032010|824}} Най-големият в семейство със седем деца, той има двама братя (Алфонсо и Леонардо) и четири сестри (Алисия, Консепсион, Маргарита и Мария).{{hrf|Schwarze|1988|9}}
 
Когато Бунюел е на четири месеца и половина, семейството се премества в [[Сарагоса]], където са сред най-богатите жители на града.{{hrf|Alcalá|1973|22}} Там той получава строго образование в частен [[Йезуитски орден|йезуитски]] колеж.{{hrf|Alcalá|1973|23 – 36}} Изгонен и обиждан от свой преподавател, той отказва да се върне в училището{{hrf|Website Creations|2012}} и учи последните две години от средното си образование в местно обществено училище.{{hrf|Website Creations|2012}}
Ред 47:
През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутният „[[Андалуското куче]]“ (''„Un chien andalou“''). Филмът, финансиран от майката на Бунюел,{{hrf|brain-juice.com|2012}} се състои от поредица шокиращи образи с [[фройд]]истки характер{{hrf|Mansfield|2000|36}} – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. „Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на [[Сюрреализъм|сюрреалистите]]{{hrf|Richardson|2006|27}} и пордължава да бъде показван често в киноклубовете и в наши дни.{{hrf|Mathijs|2011|}}
 
Сценарият на „Андалуското куче“ е написан за шест дни в дома на Дали в [[Кадакес]]. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“{{hrf|Etherington-Smith|1995|94}} В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,{{hrf|O'Donoghue|2004}} Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.{{hrf|Adamowicz|2010|8}} По думите на самия Бунюел: „Нашето„Сценарият единственобе правилонаписан бешеза по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни правило: никояда идеяотхвърляме иливсяко образхрумване, коятовсеки сеобраз, поддавакоито набиха каквото имогли да епородят рационалнонякакво обяснениерационално, нямапсихологическо даили бъдепознавателно приетаобяснение. Трябва даДа отворим всички врати наза ирационалното. иДа да запазимзапазваме само тези образиобразите, които ни изненадатстъписват, без да се опитваме да обяснявамеразберем защо.“{{hrf|BuñuelБунюел|20032010|104130}}
 
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“{{hrf|Buñuel|2006|101 – 102}} Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех{{hrf|Koller|2001}} и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.{{hrf|Buñuel|1929|34 – 37}} След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета [[Андре Бретон]].{{hrf|Hoberman|2012|}}
Ред 95:
=== В Мексико ===
==== Първи мексикански филми ====
През 1946 година Дениз Тюал, вдовицата на изпълнителя на главната роля в „Андалуското куче“ [[Пиер Бачев]],{{hrf|Pallister|1997|93}} предлага на Бунюел заедно да адаптират пиесата на Лорка „[[Домът на Бернарда Алба]]“, по която да заснемат филм във Франция.{{hrf|Camacho|2001|83}} Още преди двамата да заминат за Европа обаче се оказва, че ще бъде трудно да получат правата за пиесата от семейството на Лорка.{{hrf|Bazin|1982|21}} По това време те се намират в [[Мексико (град)|Мексико]], където се обръщат към продуцента от руски произход [[Оскар Дансихерс]] за финансова помощ.{{hrf|Camacho|2001|83}} Дансихерс ръководи собствена продуцентска компания, която помага на американски филмови студиа при снимки в Мексико, но след войната губи контактите си с Холивуд, включен в [[Маккартизъм#Черни списъци|черните списъци]] като комунист.{{hrf|Schreiber|2008|73}} Макар че не е ентусиазиран за филма по Лорка, той има желание да работи с Бунюел и го убеждава да направи един филм за него.{{hrf|BuñuelБунюел|20032010|197230}}
 
[[Файл:Libertad Lamarque.jpg|мини|150п|Либертад Ламарке, изпълнителката на главната роля в първия мексикански филм на Бунюел]]
Ред 110:
Търговският успех на „Празноглавецът“ дава възможност на Бунюел да поиска от Дансихерс да спази обещанието си при успешен филм да му гарантира свобода на действие за следващия филмов проект.{{hrf|Doniol-Valcroze|1954|44 – 48}} Осъзнавайки, че Дансихер не е склонен към експерименти, особено към финансови рискове, Бунюел му предлага комерсиален проект, озаглавен ''„¡Mi huerfanito jefe!“'' за малолетен уличен продавач, който не успява да продаде последния си лотариен билет, но той пък се оказва печеливш и го прави богат.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012b}} Дансихерс е отворен към тази идея, но сам предлага да направят „нещо по-сериозно“.{{hrf|Ibañez|2003|60}} По време на своите проучвания в предградията на Мексико Бунюел е прочел дописка във вестник за тялото на дванадесетгодишно момче, открито на сметище, и тя става вдъхновение и източник за финалната сцена за филма, наречен „[[Забравените (филм, 1950)|Забравените]]“ (''„Los Olvidados“'', 1950).{{hrf|De La Colina|1994|53 – 54}}
 
Филмът разказва за улична детска банда, която тероризира своя бедняшки квартал, като в един случай се гаври със слепец,{{hrf|Villarreal|2008|31}} а в друг напада човек без крака, придвижващ се с количка, която те блъскат надолу по улицата.{{hrf|Gonzalez|2012}} Филмовият историк Карл Мора казва за „Забравените“, че режисьорът „изобразява бедността по коренно различен начин от традиционните форми на мексиканската мелодрама. Бунюеловите деца от улицата не са „облагородени“ от своята отчаяна борба за оцеляване; те са всъщност безмилостни хищници, които с нищо не са по-добри от своите също толкова деромантизирани жертви.“{{hrf|Mora|1982|91}} Филмът е създаден бързо (18 дни) и евтино (450 хиляди песо), като хонорарът на Бунюел е еквивалентен на 2 хиляди долара.{{hrf|Baxter|1994|210 – 211}} Още по време на самата продукция някои от членовете на екипа се противопоставят на проекта по различни начини – техник пита Бунюел защо не направи „истински“ мексикански филм, „вместо отвратителентова филммизерно като този“нещо“,{{hrf|BuñuelБунюел|20032010|200244}} фризьорката напуска при сцената, в която майката на един от героите отказва да му даде храна,{{hrf|Mraz|2003|99}} друг сътрудник убеждава Бунюел да спре да снима в „това сметище“, отбелязвайки че има много „хубави жилищни квартали, като [[Ломас де Чапултепек|Ломас]]“,{{hrf|Mraz|2003|99}} а Педро де Урдималас, който работи по сценария, отказва да включат името му във финалните надписи.{{hrf|Sociedad de Autores y Compositores de México|2012}}
 
[[Файл:Paz0.jpg|мини|ляво|133п|Октавио Пас, енергичен поддръжник на „Забравените“ и близък приятел на Бунюел по време на престоя му в Мексико{{hrf|Caistor|2007|36}}]]
 
Враждебността към филма се усеща и при премиерата му в Мексико на 9 ноември 1950 година, когато мнозина го приемат за обида към нацията.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|67}} Шок сред публиката предизвиква сцената, в която един от героите поглежда право в камерата и хвърля по нея развалено яйце.{{hrf|Faber|2012|56 – 76}} В своите спомени Бунюел твърди, че след първата прожекция съпругата на художника [[Диего Ривера]] отказва да говори с него, а тази на поета [[Леон Фелипе]] се налага да бъде удържана да не го нападне физически.{{hrf|BuñuelБунюел|20032010|200244 – 201245}} Появяват се дори призиви за отнемане на мексиканското му гражданство.{{hrf|De La Colina|1994|61}} Дансихерс, опасявайки се от пълен провал на филма, бързо поръчва нов [[хепи енд]],{{hrf|UNESCO|2012}} както и пролог със сцени от [[Ню Йорк]], [[Лондон]] и [[Париж]] и разсъждения зад кадър за скрития свят на бедност зад блясъка на големите градове и за това, че Мексико, „този голям модерен град, не е изключение“.{{hrf|Ross|2009|203}} Въпреки това посещаемостта е толкова слаба, че той филмът е изтеглен от кината само три дни след премиерата.{{hrf|Berg|2012}}
 
Само с упоритите усилия на писателя и бъдещ нобелов лауреат [[Октавио Пас]], който по това време е на дипломатическа служба, „Забравените“ е избран да представлява Мексико на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]] през 1951 година, където Пас лично го рекламира като публикува специален манифест{{hrf|Paz|1983}} и разнася плакат пред киносалона по време на представянето му.{{hrf|Wilson|1979|25}} Отзивите за филма в Кан са положителни, а сюрреалисти, като Андре Бретон и [[Жак Превер]], и други изявени интелектуалци, като [[Марк Шагал]] и [[Жан Кокто]], реагират с голям ентусиазъм, но комунистите го критикуват заради сцената, в която полицай предотвратява сексуално насилие над дете.{{hrf|Garmendia|2010}} На феставала Бунюел печели наградата за режисура и наградата на [[ФИПРЕСИ]].{{hrf|Steffen|2016}} След този успех филмът отново е пуснат за прожекции в Мексико, които продължават два месеца с много по-голям успех.{{hrf|Faber|2002|xiv}}
Ред 164:
Критиците отбелязват практиката на Бунюел да редува своите търговски и критически успехи с по-лични и характерни филми с по-малък шанс за популярност.{{hrf|Polizzotti|2014}} След световния успех на „Дневна красавица“ през 1967 година и след като е гледал „[[Китайката]]“ на [[Жан-Люк Годар]], Бунюел, който от години иска да направи филм за католическите [[ерес]]и, казва на Кариер: „Ако това представлява днешното кино, значи можем да направим един филм за ересите“.{{hrf|French|2014}} Двамата прекарват месеци в изучаване на историята на католицизма и създават „[[Млечният път (филм)|Млечният път]]“ (''„La Voie lactée“'', 1969), „пикаресков пътен филм“,{{hrf|Nochimson|2010|294}} разказващ историята на двама скитници, тръгнали на [[Пътят към Сантяго|поклонение на гроба на апостол Яков]] в [[Сантяго де Компостела]], които преминават през времето и пространството, сблъсквайки се с ереси, възникнали от шестте главни католически догми.{{hrf|Mazur|2011|101}} [[Винсънт Кенби]] в рецензия за „[[Ню Йорк Таймс]]“ сравнява филма с хита на [[Джордж Стивънс]] „[[Най-великата история, разказвана някога]]“, тъй като Бунюел създава филм за [[Иисус Христос]], включвайки почти всички известни френски актьори по това време в епизодични роли.{{hrf|Canby|1970}} „Млечният път“ е забранен в [[Италия]], предизвиквайки намесата на Католическата църква в негова защита.{{hrf|Durgnat|1968|152}}
 
Филмът от 1970 година „[[Тристана]]“ (''„Tristana“'') разказва за млада жена, която е прелъстена и манипулирана от нейния настойник, който се опитва да провали връзката и с млад художник и който в крайна сметка я кара да се ожени за него, след като тя губи единия си крак. Според Бет Милър това е един от най-неразбираните филми на Бунюел и съответно един от най-подценяваните, заради „постоянната неспособност да се възприеме неговото политическо и особено неговото социалистическо-феминистко послание“.{{hrf|Miller|1983|340- – 341}} Бунюел има желание да филмира едноименния роман на [[Бенито Перес Галдос]] още от 1952 година, въпреки че смята книгата за най-слабата на Галдос.{{hrf|Fujiwara|2014}} След завършването на „Виридиана“ и в навечерието на скандала, предизвикан от неговото пускане по екраните, испанската цензура директно отхвърля проекта{{hrf|Durgnat|1968|152}} и Бунюел трябва да чака още осем години преди да получи подкрепата на испанската продуцентска компания „Епока Филмс“.{{hrf|Fujiwara|2014}} Цензурата заплашва да забрани филма за това, че насърчавал дуелите, така че Бунюел подхожда към сюжета много внимателно, като същевременно прави отстъпки на групата френски, италиански и испански продуценти, по чието настояване е принуден да приеме актьорите за две от трите главни роли във филма - – [[Франко Неро]] и Катрин Деньов.{{hrf|Faulkner|2004|128}} Този път обаче сътрудничеството между Деньов и Бунюел е по-задоволително и за двете страни, като в свое интервю тя заявява: „Но в крайна сметка, това всъщност бяха чудесни снимки. „Тристана“ е един от любимите ми филми. Лично аз, като актриса, предпочитам „Тристана“ пред „Дневна красавица“.{{hrf|Fujiwara|2014}}
 
Бунюел и Серж Силберман стигат до идеята за следващия си съвместен филм, „[[Дискретният чар на буржоазията]]“ (''„Le Charme discret de la bourgeoisie“''), в разговор за странни повторения в ежедневието. Силберман разказва анекдот за това, как кани свои приятели на вечеря у дома, но забравя за това и в уговорената вечер не си е вкъщи, а съпругата му е в домашно облекло.{{hrf|Pinkos|2014a}} Филмът разказва за група заможни приятели, които непрекъснато се провалят в опитите си да се съберат за хранене, положение, което някои критици разглеждат като противоположно на дилемата на героите на „Ангелът унищожител“, където гостите на официална вечеря не могат да си тръгнат, след нейния край.{{hrf|Lim|2009}} За този филм Бунюел, Силберман и Кариер екип от елитни европейски актьори.{{hrf|Wilkins|2014}} За пръв път Бунюел използва видеомонитори, които му позволява да използва по-широко кранови снимки и усложнени [[фарт]]ове и да намали броя на дублите.{{hrf|Pinkos|2014a}} Снимките отнемат само два месеца, а според твърденията на Бунюел монтажът е приключен само за ден.{{hrf|Pinkos|2014a}} След завършването на филма Силберман решава да пропусне [[Кинофестивал в Кан|Кинофестивала в Кан]] и да се концентрира върху номинацията за [[Оскар за най-добър чуждоезичен филм|„Оскар“ за чуждоезичен филм]]. Филмът печели наградата, след което Бунюел се изказва пренебрежително за процедурата, която разчита на преценката на „2500 идиота, включително например на помощник дизайнера на костюмите на студиото“.{{hrf|Pinkos|2014a}}
Ред 183:
Кинематографичната техника на Луис Бунюел е тясно свързана с мицансцена, озвучаването и използването на музиката. Той е силно повлиян от положителната му връзка със сюрреализма и критичния подход към атеизма и религията.
 
Режисьорският стил на Бунюел е крайно икономичен – той снима повечето си филми само за броени седмици, рядко се отклонява от предварителния сценарий и снима по начин, който да намали до максимум времето за монтаж.{{hrf|Alexander|2004|31}} През цялата си кариера той се придържа към творческа философия, която формулира още в нейното начало през 1928 година: „Водещата идея, беззвучното редуване на картини, които са конкретни, решителни и премерени в пространството и времето - – с една дума, филмът - – първо е прожектиран вътре в мозъка на режисьора“.{{hrf|Buñuel|2002|135}} В това отношение той е сравняван с [[Алфред Хичкок]], друг режисьор, известен с прецизността, ефективността и предварителното планиране, за когото самото заснемане на филма е тривиално, тъй като всеки трябва да знае, по думите на Бунюел, „точно как ще се заснеме всяка сцена и какъв ще бъде крайният монтаж“.{{hrf|Stam|1991|117}}
 
=== Филмография ===
Ред 196:
| ''[[Андалуското куче]]''
| ''Un chien andalou''
|
|-
| 1930
Ред 248:
|
|-
| 1953
| ''[[Глупакът (1953)|Глупакът]]''
| ''El bruto''
|
|-
| 1953
| ''[[Той]]''
| ''Él''
|
|-
| 1953
| ''[[Илюзията се вози на трамвай]]''
| ''La ilusión viaja en tranvía''
|
|-
| 1954
| ''[[Брулени хълмове (филм, 1954)|Брулени хълмове]]''
| ''Abismos de pasión''
Ред 361:
Един от основните киносалони във [[Фестивален и конгресен дворец|Фестивалния и конгресен дворец]], където се провежда [[Кан (филмов фестивал)|Кинофестивала в Кан]], е наречен Зала „Бунюел“.{{hrf|Festival de Cannes|2012a}} По повод стогодишния му юбилей през 2000 година, фестивалът, съвместно с испанската киноиндустрия, организира поредица от събития: откриване на новата Зала „Бунюел“, изложба под надслов „Тайният свят на Бунюел“ и извънредна прожекция на „Виридиана“, носител на наградата „Златна палма“ през 1961 година, в присъствието на специално поканени артисти.{{hrf|Festival de Cannes|2012b}} В [[Лос Анджелис]] функционира Филмовият институт „Луис Бунюел“, чиято цел е да популяризира неговата работа и да подпомага изследванията на живота и творчеството му.{{hrf|Luis Buñuel Film Institute|2013}}
 
Луис Бунюел присъства като персонаж в множество филми. Част от телевизионния минисериал ''„Lorca, muerte de un poeta“'' (1987–19881987 – 1988), режисиран от [[Хуан Антонио Бардем]], пресъздава студентските години на Бунюел, Лорка и Дали, като Фернандо Валверде играе Бунюел в два епизода.{{hrf|Selas|2012}} В биографичния филм „[[Дали (филм)|Дали]]“ (''„Dalí“'', 1991) на [[Антони Рибас]] ролята на Бунюел се играе от българския актьор [[Димитър Герасимов]].{{hrf|El Pais|1985}} Той присъства като персонаж и в биографичния филм на [[Алехандро Пелайо]] ''„Miroslava“'' (1993) за чешко-мексиканската актриса, която се самоубива след участието си в неговия филм „Престъпният живот на Арчибалдо де ла Крус“.{{hrf|Montes Garces|2007|139- – 140}}
 
Ролята му се играе от трима различни актьори - – [[Гран Уайоминг]] като възрастен, Пере Аркилуе като младеж и Хуан Карлос Хименес Марин като дете - – във фантастичния филм на [[Карлос Саура]] „[[Бунюел и масата на цар Соломон]]“ (''„Buñuel y la mesa del rey Salomón“'', 2001), който разказва за Бунюел, Лорка и Дали, които търсят митична маса на цар [[Соломон]], която има силата да показва миналото, настоящето и бъдещето.{{hrf|ClubCine|2012}} Бунюел е герой и на минисериала ''„Severo Ochoa: La conquista de un Nobel“'' (2001), посветен на нобеловия лауреат за медицина [[Северо Очоа]], който живее в студентските общежития на Мадридския университет по същото време, като Бунюел.{{htf|Residencia de Estudiantes|2012}} [[Мат Лукас]] играе Бунюел в телевизионната комедия ''„Surrealissimo: The Scandalous Success of Salvador Dalí“ '' (2002), описваща „другарския съд“ от 1934 година на сюрреалистите срещу Салвадор Дали за неговите симпатии към [[Адолф Хитлер]].{{hrf|Rojas|1993|98}} Късометражният филм ''„The Death of Salvador Dali“'' (2005) съдържа сцени с участието на Бунюел, игран от Алехандро Карденас.{{hrf|dalimovie.com|2012}} „[[Малко пепел]]“ (''„Little Ashes“'', 2008) на [[Пол Морисън]] представя хипотетична любовна връзка между младите Лорка и Дали под подозрителния поглед на Бунюел, игран от [[Матю Макнълти]].{{hrf|Smith|2007}} Бунюел, игран от Адриан дьо Ван, е сред множеството знаменитости, явяващи се в „[[Полунощ в Париж]]“ (''„Midnight in Paris“'', 2011) на [[Уди Алън]].{{hrf|Berger|2011}}
 
== Бележки ==
Ред 370:
; Цитирани източници
{{Дребно|
* {{cite book | last = BuñuelБунюел | first = LuisЛуис | year = 20032010 | title = MyПоследен Last Sighдъх | publisher = University of Minnesota PressКолибри | location = MinneapolisСофия | isbn = 0-8166-4387-39789545297632 | lang = enbg}}▼
* {{cite book | last = Acevedo-Muñoz | first = Ernesto R | title = Buñuel and Mexico: The Crisis of National Cinema | year = 2003 | publisher = University of California Press | location = Berkeley and Los Angeles | isbn = 0-520-23952-0 | url = http://books.google.com/books?id=M-Q1iOxo00wC&dq=bunuel+filmofono&source=gbs_navlinks_s | lang = en}}
* {{cite book | last = Adamowicz | first = Elza | title = Un Chien Andalou: (Luis Buñuel and Salvador Dalí, 1929) | year = 2010 | publisher = I.B.Tauris | location = London | isbn = 978-1-84885-056-9 | url = http://www.ibtauris.com/Books/The%20arts/Film%20TV%20%20radio/Films%20cinema/Film%20guides%20%20reviews/~/media/Files/Extracts/Visual%20Culture/9781848850569.ashx | lang = en}}
Line 402 ⟶ 403:
* {{cite journal | last = Buñuel | first = Luis | year = 1929 | title = Un Chien Andalou | journal = La Révolution Surréaliste | date = 12 December 1929 | volume = 12 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Buñuel | first = Luis | title = An Unspeakable Betrayal: Selected Writings of Luis Buñuel | year = 2002 | publisher = University of California Press | location = Berkeley and Los Angeles | isbn = 0-520-23423-5 | url = http://books.google.com/books?id=tK3KPgv34U8C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false | lang = en}}
▲* {{cite book | last = Buñuel | first = Luis | year = 2003 | title = My Last Sigh | publisher = University of Minnesota Press | location = Minneapolis | isbn = 0-8166-4387-3 | lang = en}}
* {{cite | фамилия-част = Buñuel | име-част = Luis | заглавие-част = Notes on the Making of Un Chien Andalou | заглавие = Art in Cinema: documents toward a history of the film society | място = Philadelphia | издател = Temple University Press | дата = 2006 | isbn = 1-59213-425-4 | url = http://www.scribd.com/doc/32547313/Art-in-Cinema | език = en}}
* {{cite book | last = Burke | first = Carolyn | title = Lee Miller: A Life | year = 2005 | publisher = Knopf | location = New York | isbn = 0-375-40147-4 | url = http://books.google.com/books?id=PVmJOWev0p8C&pg=PA113&lpg=PA113&dq=Noailles+excommunication&source=bl&ots=NhGWItdv_N&sig=-MwJqe0FBHT02sKxQwMEMm7Ctoo&hl=en&sa=X&ei=C8UNUK3OBcKs2gXAnoDQCg&ved=0CDsQ6AEwATgK#v=onepage&q=Noailles%20excommunication&f=false | lang = en}}
Ред 444:
* {{cite web | publisher = Festival de Cannes | year = 2012a | title = Accès aux projections | url = http://www.festival-cannes.com/fr/festivalServices/festivalGuideTheatres.html | accessdate = 2012-07-26 | lang = fr}}
* {{cite web | publisher = Festival de Cannes | year = 2012b | title = Tribute to Luis Buñuel | url = http://www.festival-cannes.fr/en/archives/evenementPresentation/id/76/title/evenementHommages/year/2000.html | work = Around the selection 2000 | accessdate = 2012-07-26 | lang = en}}
* {{cite web | last = French | first = Lawrence | year = 2014 | title = Supernal Dreams: Jean-Claude Carriere on Luis Bunuel's Sublime Fantasy, "The„The Milky Way"Way“ | url = http://cinefantastiqueonline.com/2009/02/supernal-dreams-jean-claude-carriere-on-luis-bunuels-sublime-fantasy-the-milky-way/ | publisher = Cinefantastique Online | accessdate = 2014-12-11 | lang = en}}
* {{cite web | last = Fuentes | first = Carlos | authorlink = Карлос Фуентес | title = The Discreet Charm of the Bourgeosie | url = http://www.criterion.com/current/posts/109-the-discreet-charm-of-the-bourgeosie | publisher = Criterion Collection | work = criterion.com | accessdate = 2014-12-12 | lang = en}}
* {{cite web | last = Fuentes | first = Carlos | title = The Milky Way: The Heretic's Progress | url = http://www.criterion.com/current/posts/610-the-milky-way-the-heretic-s-progress | publisher = Criterion Collection | work = criterion.com | accessdate = 2018-07-13 | lang = en}}
Ред 482:
* {{cite web | last = Kalat | first = David | title = Diary of a Chambermaid | url = http://www.tcm.com/this-month/article/474221%7C474228/Diary-of-a-Chambermaid.html | work = Turner Classic Movies | publisher = Turner Entertainment Networks | accessdate = 2014-10-15 | lang = en}}
* {{cite web | last = Koller | first = Michael | title = Un Chien Andalou | url = http://sensesofcinema.com/2001/cteq/chien/ | work = Senses of Cinema | publisher = Film Victoria | accessdate = 2012-07-23 | lang = en}}
* {{cite book | last = Krohn | first = Bill | coauthors = Paul Duncan | title = Luis Buñuel: Cinema 1900–19831900 – 1983 | year = 2005 | publisher = Taschen | location = Cologne | isbn = 3822833754 | lang = en}}
* {{cite book | last = Kyrou | first = Ado | title = Luis Buñuel: an introduction | year = 1963 | publisher = Simon and Schuster | location = New York | lang = en}}
* {{cite web | last = Kyrou | first = Ado | year = 2012 | title = Luis Buñuel | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84784/Luis-Bunuel | work = Encyclopædia Britannica | publisher = Encyclopædia Britannica, Inc. | accessdate = 2012-07-28 | lang = en}}
Ред 547:
* {{cite web | last = Selas | first = Alejandro Reche | year = 2012 | title = La Hispalense rendirá homenaje a Buñuel en marco del Festival de Cine | url = http://www.diariodesevilla.es/article/ocio/496982/la/hispalense/rendira/homenaje/bunuel/marco/festival/cine.html | work = Diario de Sevilla | publisher = Joly Digital | accessdate = 2012-08-07 | lang = es}}
* {{cite web | last = Silver | first = Charles | title = Luis Buñuel's Belle de Jour | url = http://www.moma.org/explore/inside_out/2014/04/22/luis-bunuels-belle-de-jour/ | work = Inside/Out | publisher = Museum of Modern Art | year = 2014 | accessdate = 2014-10-29 | lang = en}}
* {{cite book | last = Simonis | first = Damien | title = Spain – ebook edition. 7th Edition | year = 2009 | publisher = Lonely Planet | location = Oakland, CA | isbn = 978-1-74179-000-9 | url = https://books.google.com/?id=B1pFbOvxN1wC&pg=PA467&lpg=PA467&dq=Head+of+Luis+Bu%C3%B1uelBuñuel+in+Centro+Bu%C3%B1uelBuñuel+Calanda.#v=onepage&q&f=false | lang = en}}
* {{cite book | last = Sitton | first = Robert | title = Lady in the Dark: Iris Barry and the Art of Film | year = 2014 | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231165781 | url = https://books.google.com/books?id=fyMZBQAAQBAJ&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false | accessdate = 2015-01-16 | lang = en}}
* {{cite web | last = Smith | first = David | year = 2007 | title = Were Spain's two artistic legends secret gay lovers? | url = https://www.theguardian.com/uk/2007/oct/28/spain.books | accessdate = 2012-08-08 | work = The Observer | date = 27 October 2007 | location = London | lang = en}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Луис_Бунюел“.