Октиси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
[[Файл:Октиси Базилика.jpg|250px|мини|ляво|Мозайки от Октиската базилика]]
{{основна|Октиска базилика}}
[[Файл:Викиекспедиција во Дримкол 182.jpg|мини|250п|ляво|Али паша джамия]]
[[Файл:Memoire from the village of Oktisi to the Great Powers 22 July 1904 1.jpg|дясно|мини|250п|Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г.]]
[[Файл:Memoire from the village of Oktisi to the Great Powers 22 July 1904 2.jpg|дясно|мини|250п|Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г., стр. 2]]
Line 32 ⟶ 33:
В XIX век Октиси е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Октиси'' има 120 християнски, доста състоятелни къщи.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|254}}</ref>
Джамията [[Али паша (Октиси)|Али паша]] е изградена около 1903 година.<ref>{{cite book |title= Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања |last= Трифуноски |first=Јован Ф |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Српска академија наука и уметности |location= Београд |isbn= |pages= 185 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Охтиси'' има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.</ref> В 1907 година [[Яким Деребанов]] пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.</ref>
| |||