Октиси или Охтиси (на македонска литературна норма: Октиси; на албански: Oktisi) е село в Северна Македония, в община Струга. В Октиси е открита раннохристиянска базилика от V – VI век със запазени мозайки.

Октиси
Октиси
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2325° с. ш. 20.6072° и. д.
Октиси
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 750 m
Население 2479 души (2002)
Пощенски код 6339
Телефонен код 799
Октиси в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западния край на Стружкото поле, в склоновете на планината Ябланица. От Струга е отдалечено на 10 километра. Дели се на четири основни махали – Горна махала, Каурска махала, Средна махала, и Долна махала, които се разделят на други по-малки – Подлойза, Подредеш, Желинва краста и други. Общо има над 900 къщи.

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

 
Мозайки от Октиската базилика
 
Али паша джамия
 
Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г.
 
Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г., стр. 2

В Октиси е разкрита раннохристиянска базилика от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.

В Османската империяРедактиране

В XIX век Октиси е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Октиси има 120 християнски, доста състоятелни къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Охтиси (Октиси) има 840 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[3]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] Джамията Али паша или Горната джамия е изградена около 1903 година.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Охтиси има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище.[6] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.[7]

Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Октиси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

В 1925 година е изградена църквата „Свети Никола“.[4] В 1968 година е изградена Акташ джамия или Долната джамия.

Според преброяването от 2002 година селото има 2479 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 955
албанци 346
турци 1071
роми 1
власи 0
сърби 1
бошняци 15
други 91
Майчин език Всичко
македонски 2366
албански 60
турски 41
друг 11
Религия Всичко Процент
мюсюлмани 2069 83,4
православни 406 16,3
други 4 0,3

Мнозинството от жителите на селото са македонски мюсюлмани – торбеши, деклариращи се като македонци, турци и албанци. В Октиси църквите са „Свети Атанасий Велики“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“ и „Свети Йоан Кръстител“.[11]

ЛичностиРедактиране

Родени в Октиси

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. а б Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 184.
  5. Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164 – 165. (на френски)
  7. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.
  8. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.