Лука Джеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български имигранти от Македония в София, ползвайки HotCat |
|||
Ред 11:
Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Принадлежи към [[Джерови|голям род]]. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“<ref>Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7-8, стр.353-357</ref>. Произхожда от известния възрожденски род [[Джерови]], братовчед е на [[Спиро Джеров]] и внук на [[Спиридон Джеров]].<ref>[http://bg-media.org/index.php?option=com_content&view=article&id=51:2009-03-13-18-29-21&catid=3:2009-02-28-07-52-55&Itemid=15 „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“]</ref> В периода 1888-1890 учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. През 1892 година подпомага [[Даме Груев]] и заедно с [[Анастас Лозанчев]] създават революционна група с име „Учителски съюз“. В [[София]] през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] и подпомага издаването на списание [[Лоза (1892 - 1894)|„Лоза“]] и вестник „[[Глас македонски]]“. През 1895 година участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] с четата на [[Стефан Попов (генерал)|Стефан Попов]]. След това се изтегля в България и редактира вестник „[[Глас македонски]]“.
От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в [[Демир Хисар (област)|демирхисарското]] село [[Цер (Община Кичево)|Цер]], а през 1897-1898 учителства в [[Кичево]]. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и [[Дебър]]ско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката [[Донка Чешмеджиева]], търговеца [[Ангел Бунгуров]] и игумена манастира на
След потушаването на въстанието се прибира в [[България]] и се сближава с групата на [[Санданисти]]те. През 1907 година води чета в Битолско. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в София. Участва в дейността на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 400.</ref>
|