Разлика между версии на „Обединена Македония“

м
Македонците се 1654 души според последното преброяване. http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx
(факт - мъртъв линк)
м (Македонците се 1654 души според последното преброяване. http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx)
 
== Първообраз на идеята ==
Концепцията съществува от края на XIX век, срещана като „автономна Македония“ в документите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Организацията е основана през 1893 година в [[Османска империя|османския]] тогава Солун от „малка група антиосмански български революционери“,<ref> The Balkans. From Constantinople to Communism. Dennis P Hupchik, page 299.</ref>, разглеждащи Македония като неделима територия и твърдят, че цялото ѝ население е „македонско“, без значение вероизповеданието или етноса. Идеята тогава е изцяло политическа и не съдържа в себе си стремеж за отделяне от българския етнос, а обединение на всички националности в региона.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html The Macedoine, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, by Ivo Banac, Cornell University Press, 1984.]</ref>
 
Концепцията за „Обединена Македония“ в основната си част се припокрива с възприятието за „[[Независима Македония]]“, използвана от революционерите от [[ВМРО]] и от приближената ѝ „[[Илинденска организация|Илинденската организация]]“. През 1920 – 1934 нейните лидери – [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]], [[Иван Михайлов]] и др., приемат това въжделение с цел да освободят териториите, окупирани от [[Сърбия]] и [[Гърция]] и да създадат Независима и Обединена Македония за всички македонци – българи, гърци, сърби, албанци и т.н.
 
Преди началото на [[Балканската война]], [[България]] се застъпва за автономност на [[Македония (област)|Македония]], но поради неотстъпчивостта на [[Сърбия]] и [[Гърция]], цар [[Фердинанд I]] тайно предлага съдбата на Македония да се реши след арбитраж от страна на руския цар. Български правителства на два пъти предлагат да отдадат Пиринска Македония на подобна Независима Македония, след края на Първата и Втората световни войни, но и двете предложения са отхвърлени от Великите сили, Сърбия и Гърция.<ref>Кр.Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на ВМРО и Т. Александров, 1922-1924, Известия на военноисторическото научно дружество(ИВИНД), т. 49, С.,1990, с. 241.</ref><ref>[http://www.macedonian.org/tribarch/1945/1945-02-08.PDF в. „Македонска трибуна“, бр.18, 02.08.1945, стр.1]</ref>. След края на Втората световна война започва процесът [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]] като опит за осъществяването на идеята за Обединена Македония в рамките на [[Югославия]].
 
== Употреба ==
Понятието „Обединена Македония“ се използва от началото на 1900 година, изключително във връзка с [[Балканска федеративна република|Балканската социалистическа федерация]]. Резолюцията на [[Коминтерн]]а за '''създаване''' на македонска нация, публикувана като резолюция на [[ВМРО (обединена)]] през 1934 година, която създава свой областни комитети в Пиринска, Вардарска и Егейска Македония, също се основава на идеята за „Обединена Македония“. Раздорът между [[Тито]] и [[Сталин]] през 1948 година и загубата на комунистите в [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] слагат край на Титовата мечта да обедини цялата област Македония под своя власт. Деян Джокич твърди, че с повторния отказ България да признае съществуването на „македонска“ нация и с победата на анти-комунистите в Гърция, Югославия остава единственото място за развитие на македонистките стремежи за държавност и квази-държавност.<ref>Dejan Djokić:Yugoslavism: Histories of a Failed Idea, 1918-1992</ref>.
 
Българската историография условно разделя историческата област Македония на три дяла, което разделение е валидно и за концепцията на македонистката „Обединена Македония“:
 
== Същност ==
Същностен аспект на тази концепция е твърдението, че голяма част от населението на тези територии са репресирани „етнически македонци“, възприемащи тези райони като „неосвободени“ части на Македония. За македонските малцинства в България, Албания и Гърция се твърди, че броят им е намален в официалните преброявания (в Албания официално има 5000 етнически македонци, докато македонските националисти твърдят, че са около 120 000-350 000 .<ref name="Albania"/>. {{факт|В България има официално 50711654 македонци, докато македонските националисти твърдят, че те са 200 000 .<ref name="Bulgaria"/>|2019|1|14}}). В Гърция има славяноговорещо малцинство с различно самоопределение (македонци, гърци, българи), оценявано от изданието „[[Етнолог (издание)|Етнолог]]“ и наблюдателя на Гръцкия хелзинкски комитет на между 100 000-200 000 (според Гръцкия хелзинкски наблюдател само между 10 000 и 30 000 имат етническо македонско национално самосъзнание ).<ref name="Greece">See [http://dev.eurac.edu:8085/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1044526702223].</ref>). Македонските националисти твърдят, че там има македонско малцинство, надвишаващо 800 000 <ref name="Patrides">Patrides, Greek Magazine of Toronto, September – October, 1988, p. 3.</ref>.
 
Концепцията за „Обединена Македония“ все още може да се открие сред официалните източници в Република Македония,<ref name="Times"/><ref name="Patrides"/><ref name="Currency">{{cite news| first=Marlise |last=Simons |title=As Republic Flexes, Greeks Tense Up |date=February 3 1992 |publisher=New York Times | url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9E0CE0DD103CF930A35751C0A964958260}} </ref><ref name="Bulgaria">{{cite web | last = Lenkova | first = M. | coauthors = Dimitras, P., Papanikolatos, N., Law, C. (eds) | title =Greek Helsinki Monitor: Macedonians of Bulgaria | work = Minorities in Southeast Europe | publisher =Greek Helsinki Monitor, Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe | year = 1999 | url = http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-bulgaria-macedonians.PDF | format = pdf | dateformat = mdy | accessdate= July 24 2006}}</ref><ref name="Albania">{{cite web| url= http://www.florina.org/html/2003/2003_osce_albania.html | title=Rainbow – Vinozhito political party | work=The Macedonian minority in Albania | dateformat = mdy| accessdate= [uly 22 2006}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.makedonija.info/info.html|title=Makedonija – General Information|dateformat = mdy|accessdate=July 22 2006}}</ref><ref name=Danforth>{{cite book| title=How can a woman give birth to one Greek and one Macedonian? | url= http://www.gate.net/~mango/How_can_a_woman_give_birth.htm | work=The construction of national identity among immigrants to Australia from Northern Greece | first=Loring M. | last= Danforth |accessdate=2006-12-26 }}</ref> и се изучава в училищата чрез учебници и финансирани от правителството издания.<ref>''The Macedonian Times'', semi-governmental monthly periodical, Issue number 23, July-August 1996:14, Leading article: Bishop Tsarknjas</ref><ref>''Facts About the Republic of Macedonia'' – annual booklets since 1992, Skopje, Republic of Macedonia Secretariat of Information, Second edition, 1997, ISBN 9989-42-044-0. p.14. 2 August 1944.</ref><ref>[http://www.mia.com.mk MIA (Macedonian Information Agency)], ''[http://www.google.com/search?q=cache:bV_xiNmQMRYJ:205.217.154.67/world/macedonia+MACEDONIA+MARKS+30TH+ANNIVERSARY+OF+DIMITAR+MITREV'S+DEATH&hl=en&gl=gr&ct=clnk&cd=1&lr=lang_en Macedonia marks 30th anniversary of Dimitar Mitrev's death]'', Skopje, February 24 2006</ref><ref>{{cite web| url= http://www.macedonianembassy.org.uk/history.html | title= Official site of the Embassy of the Republic of Macedonia in London | work= An outline of Macedonian history from Ancient times to 1991 | accessdate=2006-12-26 }}</ref><ref name=SMS>[http://www.ems.gr/ekdoseis_katalogos.php?id=452 Society for Macedonian Studies], ''Macedonianism FYROM'S Expansionist Designs against Greece, 1944-2006'', Ephesus – Society for Macedonian Studies, 2007 ISBN 978-960-8326-30-9, Retrieved on 2007-12-05.</ref>
3828

редакции