Стоян Заимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33:
Запознава се с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото [[Старозагорско въстание|Старозагорско въстание (1875)]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и се завръща в [[Букурещ]].
 
Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухванетопотушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн.днес [[Акра (Израел)|Акра]] или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата [[амнистия]] след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]].
[[File:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|180п|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]]
[[File:Портрет на Стоян Заимов Иван Мърквичка 1904.jpg|мини|180п|Портрет на Стоян Заимов от [[Иван Мърквичка]], 1904]]
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учителучителства в различни градове на България – [[Шумен]] (1882 – 1884), [[Варна]] (1884 – 1885), [[Кюстендил]] (1888 – 1895) и [[София]] (1898 – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903 – 1908).
 
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна [[Мемоари|мемоарна]] традиция.
 
Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.
 
== Семейство ==
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]].
 
== Библиография ==