Аралско море: Разлика между версии

През [[1930|30-те]] години на [[20 век]] съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите „Да преобразим природата!“, без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък-памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през [[1960|60-те]]. До [[1990]] г. площта на напояваните земеделски земи в [[Централна Азия]] се увеличава от 4,5&nbsp;млн. до 7&nbsp;млн.&nbsp;ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120&nbsp;km³ годишно, поради което 90% от водното течение се отклонява за напояване. Днес количеството вода, захранващо водния басейн, е намаляло до 5 km³ годишно. <ref>Атлас Светът във вашите ръце, Аралско море, Издателска компания „Де Агостини Хелас“ ООД, София 2009</ref> Така от [[1961]] година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80 – 90 cm/годишно.

На пресъхналото дъно на Аралско море са намерени останки от две селища и мавзолеи. Кердери (мавзолей) се датира XI—XIV век. Дълго време се е намирал на дълбочина 20 м. Намерени са и и останки от XIV век – селище Арал – Асар.