Джеймс Калахан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.154.152 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Лейбъристката партия губи парламентарните избори през 1970 година, но Калахан отново получава министерски пост през март [[1974]] година, този път като външен министър. Той поема отговорността за повторното договаряне на условията, при които Великобритания би продължила членството си в [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), както и за публичното застъпничество за оставане в ЕИО преди да се проведе [[референдум]] по този въпрос през [[1975]] година. Когато [[Харолд Уилсън]] подава оставка като министър-председател през 1976 година, Калахан е избран за новия лейбъристки лидер.
Преди Калахан да стане министър-председател, Лейбъристката партия вече е изгубила мнозинството в Камарата на общините. Тя губи още парламентарни места след загуби на [[частични избори]], както и поради оттегляне от партията на дотогавашни членове. Така пред Калахан изниква нова задача: да се справи с по-малките партии от рода на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]] (с които е в пакт от 1977 до 1978 година), [[Ълстърска юнионистка партия|Ълстърската юнионистка партия]], [[Шотландска национална партия|Шотландската национална партия]] и даже независимите кандидати за политическа власт. Дебатите за [[индустрия]]та, както и масовите стачки по време на т.нар. „Зима на недоволството“ (1978-79) рязко понижават доверието към правителството. Загубата на референдума за даване на повече права на Шотландия довежда до приемането на [[вот на недоверие]] на 28 март 1979 година. На следващите парламентарни избори (3 май 1979) [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]], водена от [[Маргарет Тачър]], побеждава партията на Калахан.
{{Министър-председатели на Великобритания}}
| |||